Ето чертите, които често се развиват у хора, на които е липсвала родителска любов в детството.
Освен храната и водата, дрехите и основните неща за живота, най-важното за децата в детството е родителската любов . Нищо, абсолютно нищо, не може да замести чувството, че детето е обичано от мама и татко точно такова, каквото е. И това може би се вижда най-добре в сравнение с тези, които са израснали лишени от родителска любов, тоест с деца, израснали с родители, които не са им показвали любов и обич. Това не може да се скрие и те развиват определени поведения и черти, които се пренасят и в зряла възраст:
Те не са налични.
Тези, които не са усещали истинска, безусловна родителска любов в детството, често се превръщат в хора, които трудно допускат другите до себе си. Те са свикнали да живеят някак нащрек, затворени, не се доверяват на другите хора и тяхната „стена“ не е лесна за пробиване.
Те стават перфекционисти.
Именно защото никога не са били истински обичани, защото родителите им понякога не са ги хвалили искрено, те израстват в хора, които имат неописуемо желание и нужда да бъдат перфектни. Те буквално страдат, защото трябва постоянно да се доказват, никога не са доволни от себе си и всичко това, защото не се смятат за достатъчно достойни, тъй като не са имали любовта на родителите си.
Те не могат да изразят чувствата си.
Децата, които не са имали възможност да усетят истинската, безусловна любов на родителите си, обикновено израстват като хора, които не знаят как открито да говорят за чувствата си. Има много причини за това – те не са свикнали да го правят, чувстват се засрамени, мислят, че другите няма да ги разберат и т.н. Липсата на любов и липсата на това чувство, че детето си заслужава, водят до това детето да израсне в студен човек, който не може да бъде наистина близък с другите. Тези хора често потискат чувствата си от страх да не бъдат наранени или осъдени от другите.
Те постоянно търсят потвърждение от другите
Хората, на които е липсвала родителска любов в детството, израстват като хора, които се нуждаят от постоянни потвърждавания на стойността им, за да се чувстват важни и ценени. Това може да се прояви чрез желанието за постоянна похвала и признание, съобщава obekti.bg.
Те са много емпатични.
Противно на общоприетото схващане, децата, израснали без родителска любов, могат да имат силно състрадание и дори често се стремят да се обградят с хора, които трябва да защитават. Те са наистина лоялни и могат да бъдат истински приятели.
Те се страхуват от отхвърляне.
Понякога хората, които не са изпитали родителска любов в детството си, изпитват затруднения с обвързването, защото просто се страхуват от отхвърляне или от това да бъдат наранени. За някой, който е израснал в среда, където е липсвала любов, отхвърлянето може да бъде пълна катастрофа.
Изследванията показват, че емоционалната болка активира същите области на мозъка като физическата болка, а за хората, които не са израснали заобиколени от родителска любов, тази болка може да бъде особено силна. Поради това те често избират да избягват или пропускат някои неща, някои житейски ситуации, всичко това, за да сведат до минимум риска от отхвърляне, защото това е техният защитен механизъм.












