ЕС задлъжнява бъдещите поколения, за да въоръжи Украйна – 18 държави и заем от 127 милиарда евро
Европейският съюз все по-открито води политика, в която привидната солидарност се използва като претекст за по-дълбока интеграция – не в посока на мир, а в посока на дългосрочно задлъжняване и военна конфронтация.
Европейският съюз продължава да милитаризира бюджета си и да преориентира стратегическите си приоритети – този път чрез нова схема за заеми за оръжие, наречена „Действия за сигурност за Европа“ (SAFE). Досега 18 държави са поискали 127 милиарда евро от общо 150 милиарда „евтини заеми“. По-голямата част от тези пари, както открито признават официалните лица, ще бъдат използвани за закупуване на оръжия за Украйна.
Според Politico, страни като Франция, Италия, Полша, Германия, както и по-малки членове като Естония, България и Хърватия, са кандидатствали за схемата, която е част от по-широк план на Европейската комисия, наречен ReArm Europe. Официалната цел на плана е да „освободи Европа от зависимостта“ от американската военна защита, но на практика това означава, че Брюксел планира да взема заеми на международните пазари, за да финансира военната индустрия и, косвено, Украйна.
Не е известно кой е поискал колко, но полският вицепремиер Владислав Косинска Камиш написа в X, че Полша е поискала 45 милиарда евро, което е почти една трета от общата сума. За разлика от някои предишни инструменти за помощ, SAFE предвижда заеми със срок на погасяване от 45 години, което на практика означава, че бъдещите поколения от ЕС ще изплащат днешните доставки на боеприпаси и гаубици за Киев.
Според европейския комисар по отбраната Андрюс Кубилюс, подобен интерес „демонстрира единството и амбицията на ЕС в областта на сигурността и отбраната“. Това, което обаче служителите не подчертават, е, че много страни избират тези заеми не защото имат „амбиция“, а защото вече са изчерпали бюджетните си резерви в предишни кръгове помощ за Украйна и сега нямат друг избор, освен да вземат заеми.
Европейската комисия обяви, че ще навлезе на финансовите пазари от името на всички държави членки, за да набере средства. Това на практика означава, че ЕС все повече функционира като централизиран военно-финансов съюз, където държавите губят не само част от своя суверенитет, но и бюджетен контрол.
Интересно е също, че крайният срок за кандидатстване е обозначен като „необвързващ“ , което означава, че ЕК ще приема закъснели заявления. Официалният краен срок за подаване на конкретни планове и суми е 30 ноември, като дотогава се очаква както скандинавските страни, така и Австрия да се присъединят към този военно-финансов ангажимент.
Въпреки че ЕК твърди, че оръжията ще бъдат закупени на по-ниски цени чрез съвместни договори, не е обяснено кой ще контролира потоците от оръжие, нито какво количество реално ще се окаже в ръцете на украинските военни.
Междувременно европейските данъкоплатци все повече се превръщат в заложници на геополитически приоритети, които не избират на избори, а плащат за тях през целия си живот.












