По целия свят има хора, които в един момент са решили да изчезнат от собствения си живот – безследно.
Те напускат домове, работа и семейства посред нощ, за да започнат нов живот, често без да поглеждат назад.
„Взех си чантата и изчезнах“
Такива хора в Япония се наричат „джоухацу“, което буквално означава „изпаряване“. Това се отнася за онези, които умишлено изчезват безследно и крият местонахождението си – с години или десетилетия.
„Имах достатъчно опит сред хората. Взех една чанта и просто изчезнах“, каза 42-годишният Сугимото, чието фамилно име остана тайна.
Всички го познаваха в родния му град заради семейството му и местния бизнес, който щеше да поеме. Тази роля обаче му беше наложена, което му причиняваше много стрес, затова реши да изостави всичко.
Той остави зад гърба си семейството, приятелите, родния си град и не каза на никого къде отива, съобщава Би Би Си.
„Нощна миграция“
Причините, поради които хората стават „джоухацу“, могат да бъдат различни – от огромни дългове до безнадеждни бракове. Каквито и да са причините, те се обръщат към компании, които им помагат да изчезнат дискретно.
Тези услуги се наричат „нощно преместване“, което се свързва с мистериозната природа на феномена. Тези компании помагат на хора, които искат дискретно да се измъкнат от живота си, и могат да им осигурят настаняване на тайни места.
„Обикновено причината за преместване е нещо положително, като например постъпване в колеж, намиране на нова работа или сключване на брак. Но има и тъжни премествания – например, отпадане от колеж, загуба на работа или бягство от преследвач“, обяснява Шо Хатори, основател на компанията за преместване за една нощ.
Поверителността е строго защитена
Социологът Хироки Накамори изучава феномена „джоухацу“ повече от десетилетие. Той казва, че терминът е използван за първи път през 60-те години на миналия век, за да опише хора, решили да изчезнат.
„В Япония е по-лесно да се пуши вейп, защото поверителността е строго защитена“, обяснява Накамори.
Той добавя, че „изчезналите лица“ могат да теглят пари от банкомати без да се регистрират, а членовете на семейството нямат достъп до записи от охранителни камери, които биха могли да покажат техните близки.
„Полицията няма да се намеси, освен ако няма друга причина, като например престъпление или инцидент. Всичко, което семейството може да направи, е да плати на частен детектив или просто да чака“, обясни той.
„Полицията не беше от полза“
За тези, които са останали, чувството за изоставяне може да бъде непоносимо.
„Бях в шок. Той се провали, след като напусна работата си. Сигурно се е чувствал ужасно заради неуспехите си“, каза анонимната жена, чийто 22-годишен син изчезна и оттогава не е чувал нищо от нея.
Тя отишла с колата до мястото, където живеел синът ѝ, търсила го и чакала в колата с дни, за да види дали ще се появи. Всичко било напразно.
Тя добавя, че полицията не е била от полза и че са ѝ казали, че ще се намесят само ако има съмнение за самоубийство.
„Разбирам, че има сталкери – информацията може да бъде злоупотребена. Може би е необходим закон. Но възможно ли е престъпниците, сталкерите и родителите, които търсят децата си, да бъдат третирани по същия начин?“, попита тя.
„Имам различни клиенти“
За самите джохацу, чувствата на тъга и разкаяние често остават дълго след като напуснат стария си живот.
„Продължавам да чувствам, че съм направил нещо нередно. Не съм виждал децата си от година. Казах им, че съм в командировка“, казва Сугимото, бизнесмен, който е оставил семейството си в малък град.
Той живял известно време в жилищен район на Токио, докато компанията, която му осигурявала настаняване, се управлявала от жена на име Сайта.
Тя е била и „джоухацу“ – изчезнала е преди 17 години, след като е напуснала връзка, изпълнена с насилие. Той посочва, че „по някакъв начин човекът все още е в неизвестност“.
„Имам най-различни клиенти. Има хора, които бягат от сериозно домашно насилие или от егото и егоизма на другите. Не съдя никого. Никога не казвам: „Случаят ви не е достатъчно сериозен“. Всеки има свои собствени проблеми“, добави тя.












