Въпреки че дълго време се смяташе за болест на старостта, нови изследвания показват, че корените на деменцията могат да бъдат проследени до детството – и дори от времето, когато все още сме в утробата.
Повече от 60 милиона души по света живеят с деменция , а болестта отнема около 1,5 милиона живота годишно. Разходите за лечение и грижи достигат изумителните 1,3 трилиона долара годишно. Въпреки десетилетията изследвания и милиардите, инвестирани в разработването на терапия, все още няма лек за деменция.
Но възможно ли е решението да се крие в превенцията – и то много по-рано, отколкото предполагаме?
Деменцията не е просто резултат от стареенето или генетиката
Въпреки общоприетото схващане, деменцията не е неизбежна последица от стареенето или наследствени фактори. Учените изчисляват, че до 45% от случаите на деменция биха могли да бъдат предотвратени чрез намаляване на излагането на 14 ключови рискови фактора – като затлъстяване, физическа неактивност, тютюнопушене и високо кръвно налягане.
Досега стратегиите за превенция бяха насочени предимно към хора на средна възраст (между 40 и 60 години), защото тогава тези рискови фактори най-често се диагностицират и регистрират. Нови изследвания обаче показват, че превенцията, която започва по-рано – в детството и юношеството – би могла да има много по-голям ефект.
Рисковите навици се усвояват в ранна възраст
Голям брой рискови фактори за деменция се формират през тийнейджърския период и продължават да съществуват и в зряла възраст. Например, цели 80% от затлъстелите юноши остават със затлъстяване и в зряла възраст. Същият модел важи и за високото кръвно налягане и физическата неактивност. По-голямата част от възрастните пушачи и пиещите алкохол са възприели тези навици в юношеските си години.
Това означава, че е много по-трудно да се промени установеното поведение при хора на средна възраст, които са били изложени на лоши навици в продължение на десетилетия. Ето защо все повече експерти се застъпват за превенция, преди дори да се формират лоши навици.
Корените на деменцията се връщат в детството – и дори по-рано
Последните данни показват, че излагането на рискове през първото десетилетие от живота, дори по време на бременност, може да има дългосрочни последици за здравето на мозъка. Мозъкът преминава през три ключови етапа: развитие в ранния живот, стабилност в зряла възраст и упадък в напреднала възраст. Въпреки че повечето изследвания се фокусират върху възрастта, има все повече доказателства, че разликите в структурата и функцията на мозъка в напреднала възраст често произтичат от детството.
Дългосрочни проучвания показват, че един от най-важните фактори за когнитивните способности на 70-годишна възраст всъщност е резултат от способността, която човек е имал на 11-годишна възраст. С други думи, тези, които показват по-ниски когнитивни умения в напреднала възраст, често са имали тези разлики като деца – и не поради внезапен спад в напреднала възраст.
Дори сканирането на мозъка показва промени, които могат да бъдат свързани повече с фактори от ранния живот, отколкото с настоящите лоши навици.
Превенция през целия живот
Време е, казват експертите, да разглеждаме превенцията на деменцията като задача през целия живот, а не само като борба със стареенето.
Но как изглежда това на практика? Няма просто решение. Няма универсален подход. Сигурното обаче е, че масовото предписване на лекарства на млади хора не е правилният път.
Ето защо 34 международни експерти, включително авторите на това изследване, публикуваха наскоро съвместно изявление с препоръки на индивидуално, местно и национално ниво. Фокусът е върху по-здравословна околна среда, по-добро образование и по-интелигентна публична политика.
Най-важното послание? Никога не е твърде късно да предприемете стъпки за намаляване на риска от деменция – но никога не е твърде рано да започнете.












