Когато настъпи смърт , тя постепенно се разлага и някои органи отнемат години, за да изчезнат напълно.
Тялото има повече от 200 кости, няколко трилиона микроби и цели 37 трилиона клетки. Между втория и четвъртия ден след смъртта микробите вече са навсякъде. Те произвеждат токсични газове, като амоняк и сероводород, които се разширяват и причиняват подуване на тялото и миризма.
След това, поради липса на доставка на кислород, органите, които имат най-голяма нужда от него, започват да се влошават, един от които е мозъкът. Клетките, които го изграждат, съдържат 70 процента вода и когато им свърши кислородът и започнат да умират, те го освобождават. Ето защо вода може да се намери на дъното на труп малко след смъртта на човек. Няколко часа след смъртта процесът започва в червата.
А именно, тъй като умиращата имунна система вече не може да съдържа гладните микроби, които обикновено помагат за смилането на храната, която човек яде, те бягат. Те започват от долната част на червата през тъканта и за няколко часа достигат до черния дроб и жлъчния мехур, който съдържа жълто-зелена жлъчка, която се използва за разграждане на мазнините, които човек консумира, докато е жив.
След като микробите изядат тези органи, тази жлъчка започва да наводнява тялото, оцветявайки го в цвета си. След 3 до 4 месеца този жълт цвят се променя на кафяво-черен оттенък, тъй като кръвоносните съдове се влошават и желязото в тях започва да се окислява.
Почти по същото време молекулярните структури, които държат клетките заедно, се разпадат и тъканта започва да се превръща във водниста каша.
След малко повече от година, киселинни телесни течности и токсини разграждат памучните дрехи върху мъртвото тяло, което го кара да се разпадне. След това идва момент, когато вече няма драматични промени, но след около десет години, в среда с достатъчно влага и ниски нива на кислород, се задейства химическа реакция, която превръща мазнините на бедрата в вещество, подобно на сапун – това вещество се нарича погребен или гробен восък.
От друга страна, ако тялото е в условия, в които няма много влага, може да се получи мумификация – да, мъртвото тяло на човек може естествено да се превърне в мумия. Тъй като водата се изпарява през тънката кожа на ушите, носа и клепачите, това ги кара да изсъхнат и почернеят – точно това е процесът на мумифициране.
Приблизително 50 години след смъртта, тъканта на починалия бавно изчезва, оставяйки след себе си мумифицирана кожа и сухожилия. През следващите тридесет години и те ще се разпаднат, така че след цели 80 години от трупа ще останат само кости. До 100-годишнината от смъртта колагенът в костите е намалял драстично и тогава те също започват да се напукват и разлагат. Те образуват крехка минерална материя, а в последния етап на разлагане се превръщат в прах.
Интересен факт е, че една част от тялото остава завинаги и това са зъбите – те не могат да се развалят или отказват, съобщава Business Insider.
Така че единственото нещо, което може да остане в трупа освен тях, са найлоновите шевове на дрехите, които също не могат да се разпаднат, и гробният восък.












