Дълги години изборът на огромни алуминиеви джанти беше просто въпрос на суета и стил. Когато заменяхме стандартните 16-цолови колела с внушителни 20-цолови варианти, плащахме цената с лек спад в комфорта и малко по-висока консумация на гориво. При традиционните двигатели с вътрешно горене това беше незначителен компромис в името на агресивния външен вид, който рядко влияеше сериозно на ежедневната употреба.
В ерата на електрическата мобилност обаче правилата на играта се промениха коренно. Това, което преди беше просто „капка“ повече бензин, днес се превръща в основен проблем – загуба на полезен пробег. Това е параметърът, който всеки собственик на електромобил следи най-стриктно. Автомобилните производители са добре наясно с това и често рекламират максималния обсег на своите модели, базирайки се на базови конфигурации с малки и аеродинамични джанти. В момента, в който изберете по-ефектните и големи колела, обещаните цифри от брошурите започват бързо да избледняват при реално шофиране по магистралата.
Реалният ефект от тежките джанти е стряскащ. Тестове с два идентични кросоувъра BMW iX xDrive50 показаха, че разликата в размера на джантите променя всичко. Моделът с 20-цолови аеро-джанти отбеляза разход от 18,6 kWh/100 km, докато версията с 22-цолови джанти скочи на 21,3 kWh/100 km. Това е увеличение на енергопотреблението с близо 14,5%.
Резултатът в реални километри е още по-забележим. При един и същ акумулаторен пакет от 108,7 kWh, пробегът се срина от 583 км на 510 км. Така „красивият“ избор ви струва цели 73 километра от всяко зареждане. Дори при стандартно ограничение на зареждането до 80%, полезният пробег по магистрала спада от 468 км на едва 408 км.
Тук се крие големият парадокс на съвременния автомобилен дизайн. Докато при спортен автомобил с традиционен двигател големите джанти придават характер без сериозни функционални жертви, при електромобила те директно атакуват най-ценното му предимство – ефективността и автономността.
Източник: fakti.bg











