Образователната система в Северна Македония продължава да представя цар Самуил не като владетел на Първата българска държава, а като основател на самостоятелна „македонска средновековна държава“. Тази версия е заложена в официалните електронни учебници на местното министерство на образованието.
Според учебните текстове, неговата държава се е простирала от Дунав до Адриатика и Черно море. Разказът акцентира върху поражението му при Беласица през 1014 г. и последващото падане на въпросната държава под византийска власт.
В по-стари издания се твърди дори, че управлението му е започнало с въстание през 969 г. срещу „българската власт“, поставяйки Преспа като столица на нова славянска държавност.
Контрастът с българската историография
За разлика от съседите ни, българската историческа наука разглежда Самуил като естествен приемник на българската държавна традиция след византийското завладяване на източните територии на царството. Той управлява като цар от 997 до 1014 г., последван от Гаврил Радомир и Иван Владислав, до окончателния край на държавата през 1018 г.
Дипломация срещу учебна реалност
Въпреки работата на съвместната българо-македонска комисия, която препоръча Самуил да бъде почитан като символ на споделени ценности и добросъседство, промяната в съдържанието на учебниците е бавна. Историческата истина за българския характер на неговото управление все още не е интегрирана в учебното съдържание на Северна Македония, където фигурата му остава централен стълб на съвременната национална идентичност на страната.
Източник: fakti.bg












