Почти половин век след трагедията в Джоунстаун, едно от най-мрачните събития в съвременната история , спомените на оцелелите са все още болезнено живи . Повече от 900 членове на култа към Храма на народите загубиха живота си при масово убийство- самоубийство в джунглите на Гвиана през 1978 г., сред които стотици деца.
Сред малцината, които успяха да се измъкнат, беше Трейси Паркс, тогава дванадесетгодишно момиче, което днес, десетилетия по-късно, за първи път разказа подробно какво е било да избягаш от ада, от който почти никой не се е върнал.
Избягай през дъжда и стрелбата
Трейси все още помни момента, в който коленичи на калната писта, държейки безжизненото тяло на майка си. Около нея лежаха ранените и мъртвите, докато стрелбата утихваше. В хаоса баща ѝ Джералд извика: „Бягайте в джунглата!“
Тя видяла по-голямата си сестра да тича към гората и инстинктивно я последвала. „Имах чувството, че не съм в тялото си“, казала тя по-късно. В страх и пълна дезориентация двете момичета бягали с часове в гъстата тропическа гора.
Три дни скитане из джунглата
Едва след три дни, изтощени, дехидратирани и на ръба на съзнанието, те успяват да се измъкнат от джунглата. Тогава започват да осъзнават мащаба на трагедията, която са оставили след себе си. Докато бягат, в квартал Джонстаун се извършва клане.
Повече от 900 членове на култа са били отровени с цианид, смесен с гроздов сок. Сред тях са били 304 деца, много от които са били принудени да поглъщат отрова, инжектирана със спринцовки.
„Това не беше самоубийство“
Телата на жертвите, заедно с това на лидера на култа Джим Джоунс, бяха оставени да лежат в парещата жега, на километри от пистата, от която Трейси и сестра ѝ бяха избягали. Новината за смъртта на семейството ѝ беше съобщена постепенно, докато лекарите я лекуваха.
„Това не беше самоубийство. Това беше убийство“, казва днес Трейси Паркс, която загуби петима членове на семейството си. „Децата не искаха да умрат. Нито пък много от възрастните.“
Снимка: https://www.instagram.com/p/DRN2DubgQhB/?utm_source=ig_embed
Живот с травма
Днес, на 51 години, Трейси управлява детска градина в Калифорния, но признава, че травмата никога не е изчезнала. Джоунстаун, най-голямото масово убийство и самоубийство в съвременната история, не е в миналото за нея, а рана, която все още боли.
„Оцелях, но част от мен остана там завинаги“, казва тя.












