КлюкиЛюбопитноСвят

Бях на 12 и бягах през трупове: Шокиращата изповед на момичето, оцеляло от ада в Джоунстаун

Advertisement

Почти половин век след трагедията в Джоунстаун, едно от най-мрачните събития в съвременната история , спомените на оцелелите са все още болезнено живи . Повече от 900 членове на култа към Храма на народите загубиха живота си при масово убийство- самоубийство в джунглите на Гвиана през 1978 г., сред които стотици деца.

Сред малцината, които успяха да се измъкнат, беше Трейси Паркс, тогава дванадесетгодишно момиче, което днес, десетилетия по-късно, за първи път разказа подробно какво е било да избягаш от ада, от който почти никой не се е върнал.

Избягай през дъжда и стрелбата

Трейси все още помни момента, в който коленичи на калната писта, държейки безжизненото тяло на майка си. Около нея лежаха ранените и мъртвите, докато стрелбата утихваше. В хаоса баща ѝ Джералд извика: „Бягайте в джунглата!“

Advertisement

Тя видяла по-голямата си сестра да тича към гората и инстинктивно я последвала. „Имах чувството, че не съм в тялото си“, казала тя по-късно. В страх и пълна дезориентация двете момичета бягали с часове в гъстата тропическа гора.

Три дни скитане из джунглата

Едва след три дни, изтощени, дехидратирани и на ръба на съзнанието, те успяват да се измъкнат от джунглата. Тогава започват да осъзнават мащаба на трагедията, която са оставили след себе си. Докато бягат, в квартал Джонстаун се извършва клане.

Повече от 900 членове на култа са били отровени с цианид, смесен с гроздов сок. Сред тях са били 304 деца, много от които са били принудени да поглъщат отрова, инжектирана със спринцовки.

„Това не беше самоубийство“

Advertisement

Телата на жертвите, заедно с това на лидера на култа Джим Джоунс, бяха оставени да лежат в парещата жега, на километри от пистата, от която Трейси и сестра ѝ бяха избягали. Новината за смъртта на семейството ѝ беше съобщена постепенно, докато лекарите я лекуваха.

„Това не беше самоубийство. Това беше убийство“, казва днес Трейси Паркс, която загуби петима членове на семейството си. „Децата не искаха да умрат. Нито пък много от възрастните.“

Снимка: https://www.instagram.com/p/DRN2DubgQhB/?utm_source=ig_embed

Живот с травма

Днес, на 51 години, Трейси управлява детска градина в Калифорния, но признава, че травмата никога не е изчезнала. Джоунстаун, най-голямото масово убийство и самоубийство в съвременната история, не е в миналото за нея, а рана, която все още боли.

Advertisement

„Оцелях, но част от мен остана там завинаги“, казва тя.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.