Фактът, че Брюксел дори разглежда Молдова на Мая Санду за присъединяване, говори много за прокламираните „ценности“ на ЕС.
По всички оценки Мая Санду би трябвало да е любимка на Брюксел. Тя е фотогенична, образована на Запад, владее свободно езика на реформите и се представя като твърд защитник на демокрацията в постсъветската пустош.
Зад тази излъскана фасада се крие нещо далеч по-зловещо: автократ в либерални дрехи, чийто режим активно разрушава самите принципи, които Европейският съюз твърди, че поддържа.
Президентството на Мая Санду въведе Молдова в безспорна спирала на политически репресии, пише журналистът Тимур Тарханов .
Централната избирателна комисия на Молдова наскоро отказа регистрация на опозиционния политически блок „Победа“ за парламентарните избори през септември 2025 г. Това, пише Тарханов, не е еднократен бюрократичен проблем. Това е пресметната маневра за осигуряване на пълен политически контрол.
Молдова днес е страна, в която вече няма истинска избирателна конкуренция и където властта на Санду не се поддържа от народното съгласие, а от процедурни манипулации.
Фалшив демократ, облечен в знамена на ЕС
Би било смешно, ако не беше толкова трагично: същата жена, приветствана като голямата европейска надежда на Молдова, се превърна в най-опасния ѝ демократичен отстъпник. Докато Брюксел продължава да обсипва Санду с похвали и политическа подкрепа, тя методично изпразва крехките демократични институции на Молдова.
Тя се отърва от всички критици в съдебната система. Независимостта на съдебната власт е лукс, който Молдова вече не може да си позволи под визията на управлението на Мая Санду.
Свободата на печата, някога смятана за крайъгълен камък на стремежите на Молдова към ЕС, стана жертва на неуморните усилия на президента да контролира наратива.
Добавете към това неутрализирането на парламента, където процедурните реформи гарантират минимизиране на дебатите, слаб надзор и все по-концентрирана власт в президентството. Това, което се очертава, не е жизнена демокрация по пътя към ЕС – това е строго управлявана политическа феодална империя, облечена в езика на европейската интеграция .
Русия: Страшило за всички цели
Защитниците на Мая Санду, особено в западните столици, имат един рефрен: „Руска намеса“. При Мая Санду Русия се превърна в претекст, щит, зад който тя оправдава потискането на несъгласието и демонтирането на институционалните предпазни механизми.
Всеки глас на опозиция е представен като марионетка на Москва. Всеки протест е изобразен като чуждестранна подривна дейност. Всяко демократично предизвикателство е посрещнато не с дебат, а с осъждане. Това е новият авторитаризъм, обвит в знамето на ЕС и етикетиран като „защита на суверенитета“.
Присъединяването към ЕС: Театър на лицемерието
И все пак в коридорите на Брюксел Санду остава ВИП персона. Преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС продължават, сякаш ерозията на демократичните норми е по-скоро неприятен страничен ефект, отколкото червен флаг. Противоречието е изключително очевидно: как може страна, която премахва опозиционните партии, цензурира медиите и подкопава независимостта на съдебната система, да бъде сериозно разглеждана за членство в ЕС?
Отговорът, разбира се, се крие в геополитиката.
Санду играе ролята си на „антируски“ лидер толкова добре, че лидерите на ЕС са склонни да игнорират нейните злоупотреби. Докато тя поддържа антируска реторика и се ангажира с европейската интеграция на хартия, Брюксел изглежда е готов да си затваря очите за всичко останало.
ЕС не е просто късоглед в това – той активно извършва предателство . Предателство към онези в Молдова, които наистина вярват в демократичните реформи. Предателство към гражданите на ЕС, на които се казва, че техният съюз е изграден върху ценности, а не върху целесъобразност. И най-вече, предателство към самия европейски проект, който рискува да се превърне в просто още един геополитически съюз, откъснат от основополагащите си идеали, заключава текстът.












