ЗдравеЛайфстайлЛюбопитно

Болест на Алцхаймер: Първият симптом може да не е паметта

Advertisement

До 200 000 души в Чехия страдат от някаква форма на деменция. Броят им нараства бързо поради застаряващото население.

Лекарите очакват броят им да се удвои до 2050 г. Гериатрят Астрид Матейкова ще даде съвети как да се избегне болестта на Алцхаймер и как да се живее щастливо с деменция.

Важното е, че съществува превенция на тези заболявания в напреднала възраст. „Знаем за два подхода, които могат да помогнат. Първият е редовен контакт с общопрактикуващ лекар. От световни проучвания знаем, че дългосрочната връзка с един лекар не само намалява риска от развитие на заболявания, но и смекчава протичането им и увеличава шанса за по-дълъг и по-качествен живот“, напомня Астрид Матейкова.

Advertisement

Болестта на Алцхаймер е прогресивно и скъсяващо живота невродегенеративно мозъчно заболяване, което постепенно нарушава когнитивните функции – памет, поведение и способност за извършване на ежедневни дейности. Тя е причина за до 70 процента от деменциите.

„Вторият начин е това, което можем да направим сами. Това включва правилен начин на живот, в идеалния случай средиземноморска диета. Доказано е, че това намалява риска от болестта на Алцхаймер. Физическите упражнения също са абсолютно необходими“, изброява лекарят.

„Точно както мускулите ни във фитнеса, трябва да тренираме и главите си. Да натоварим мозъка си с дейности, които ни харесват. Да играем карти, да решаваме судоку, да учим чужди езици. И да излизаме навън. Социалните контакти са изключително важни. Възрастните хора не трябва да се изолират у дома.“

Advertisement

Други заболявания, падания и лекарства също могат да увредят паметта.

„Симптомите на болестта на Алцхаймер в началото могат да бъдат толкова незначителни. Пациентът започва да се държи егоцентрично, раздразнителен е, често се обажда с един и същ въпрос. Възможно е изобщо да няма проблеми с паметта“, обяснява лекарят.

„Дори и да се появи, не винаги може да е деменция. Обстойният преглед е от съществено значение. Слабата памет може да бъде причинена от неправилно функционираща щитовидна жлеза или да е резултат от падане и субдурален хематом, който може да бъде отстранен. Или паметта ни не работи поради остро състояние, като например сърдечна недостатъчност. Лекарствата също могат да бъдат виновни, например тези за уринарна инконтиненция влошават паметта“, предупреждава той.

Скрининговата програма открива проблеми с паметта и признаци на деменция при хора на възраст от 65 до 80 години. „Или забелязваме започващите проблеми по време на профилактичен преглед, когато правим кратък тест за паметта. Тогава можем да кажем дали пациентът е подозрителен за деменция и ще го изследваме допълнително. Или чувам това подозрение от другата страна. От самия пациент – често това са хора, които сами са се грижили за пациента с деменция и са обезпокоени, че вече усещат промени в себе си“, описва гериатричката.

Advertisement

„Или от близки. В такива случаи обаче се сблъскваме с проблема, че пациентът с Алцхаймер губи перспектива, не признава проблемите и не иска да ги реши. Така че, след консултация със семейството, планираме посещение в лекарския кабинет за пациента по друга причина.“

Болестта на Алцхаймер е нелечима, но има начини за забавяне на нейното развитие и подобряване на качеството на живот на пациентите. „В етапите, които предхождат деменцията, е подходящо да се използват препарати от екстракт от гинко билоба. Лекарствени продукти, не само хранителни добавки“, съветва Астрид Матейкова.

„След като болестта на Алцхаймер се прояви, е важно да се започне медикаментозно лечение възможно най-скоро. След това пациентът достига тежкия стадий много по-бавно. Той запазва своята човечност. Без медикаменти пациентите могат да се превърнат в просто карикатури на своите личности“, казва лекарят.

Първият път е фармакологично лечение – инхибиторите на ацетилхолинестеразата (донепезил и мемантин) спомагат за подобряване на комуникацията между нервните клетки. Антидепресантите и анксиолитиците могат да помогнат за овладяване на тревожността или депресията.

Advertisement

„Опитваме се да използваме антипсихотици, които повлияват раздразнителността, налудностите и халюцинациите, възможно най-малко. Само когато симптомите са много неприятни. Те увеличават риска от падания, инсулти и смърт“, добавя той.

„Нефармакологичното лечение е ключово. Болестта на пациента ще се промени. Трябва да се научим да общуваме отново с пациента, за да не стане той агресивен, което често е просто израз на безпомощност. Няма смисъл да спорим с него, да му четем лекции. Той вече няма да разбира. Той живее в момента и може да бъде щастлив“, подчертава Астрид Матейкова.

„Необходимо е близките да имат съвместни занимания с него. Те трябва да се научат отново да се смеят заедно. Не оставяйте пациента просто да седи и да гледа, да играете карти или компютърни игри с него. Движението е от съществено значение. Изведете го навън. Тези пациенти все още могат да живеят щастливо“, добавя той, добавяйки, че тези дейности създават нови синапси в мозъка.

Advertisement

Можете да живеете с болестта до двадесет години

Болестта на Алцхаймер не е просто нарушение на паметта. Деменцията е сериозно заболяване, което засяга цялото тяло и постепенно засяга всички области на живота. То води до постепенно влошаване на здравето и скъсява живота на пациента. Постепенно разрушава мозъчните клетки и нервните връзки, което води до загуба на способността за говорене, движение, преглъщане, както и до тежка дезориентация и обездвижване.

Повечето пациенти са над 65-годишна възраст, като по-малко от десет процента от случаите се срещат при хора под тази възраст. Заболяването прогресира бавно и може да продължи от три до двадесет години, като средното време от поставянето на диагнозата до смъртта е приблизително девет години.

Минало

В миналото хората често не са доживявали до възрастта, в която се е развивала деменция. Ако е имало такова, са били считани за сенилни или обладани от деменция. Съвременните познания за деменцията се зараждат в началото на 20-ти век, когато немският психиатър и невролог Алоис Алцхаймер описва първия случай. Развитието на невронауката, психиатрията и гериатрията през 60-80-те години на миналия век води до отделянето на деменцията от нормалното стареене, като са назовани и други видове деменция. В Чехия гериатрията и геронтопсихиатрията са създадени през 80-те години на миналия век.

Advertisement

Настояще

Фармакологичните изследвания са фокусирани върху забавянето на прогресията на деменцията и са довели до появата на нови лекарства. „Все още нямаме лек за нито един вид деменция, но изследванията са интензивни. Много се говори за биологично лечение, но все още няма убедителни резултати. Не е ясно на какъв етап и за кои пациенти то ще бъде подходящо“, казва Астрид Матейкова.

Бъдеще

„С дълголетието на по-голям брой от нашето население, деменцията неизбежно ще се увеличи. В африканските страни, където наскоро лекувах за кратко време, приблизително пет процента от населението доживява до шестдесет и пет години, а тук просто не се среща деменция“, обяснява гериатрикът.

„В бъдеще се надявам, че ще бъде намерено ефективно лечение. Усилията за разработване на ефективни лекарства продължават. Но все още дори не знаем защо се появява болестта на Алцхаймер.“

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.