ЛайфстайлЛюбопитноСвят

Аз съм майка, която изостави син с аутизъм: Осъждат ме, но направих това, за да оцелея

Advertisement

Историята на майка, която оставила аутистичния си син да живее сам – „Не се страхувам от смъртта, не е голяма работа за мен. Но се страхувах, че след този акт той може да се окаже в беда, че това ще съсипе живота му. А аз не исках това да се случи.“

Чу Ка Ин и нейният партньор живеят в Сингапур и преди шест години преместиха сега 26-годишния си аутистичен син Себастиан в Бали.

„Това беше може би най-трудното решение в живота ми, както като майка, така и като човешко същество, да преместя някой като сина си. Той не говори, няма способността да се свързва и да установява взаимоотношения с хората, както повечето от нас. Ето защо всъщност е предизвикателство за него да се свързва с другите и да се впише в обществото“, каза майката пред CNA.

Advertisement

Г-жа Чу ражда Себастиан в Съединените щати и когато той навършва 10 години, семейството се премества в Сингапур. Майка му го обучава у дома и се опитва да го подготви за самостоятелен живот. Но нещата тръгват надолу, след като навършва 15 години. Тя започва да бъде обект на неговите атаки.

„Мислех, че ще умра, когато навърши 20. Той се ядосваше много. Викаше ми, не спазваше правилата, които аз определях, и не го интересуваше. Крещеше като животно и ме удряше“, казва майката, добавяйки, че никога не е знаела какво ще причини гнева му.

„Удари ме веднъж, след като му казах, че панталоните му са твърде малки, и той порасна. Нападенията продължиха, хвърляше ме на пода или притискаше главата ми към стената“, казва г-жа Чу.

Advertisement

„Нещата се влошиха толкова много, че майката трябваше да избягва градския транспорт. Той настояваше да седи на задния ред на автобуса, на средната седалка, която има предпазен колан. Ако това място вече беше заето, караше човека да се размърда, като го гледаше. Дори повреден колан можеше да го ядоса. Започваше да си удря главата в автобуса и след това да ме напада, за да ме накара да се опитам да оправя ситуацията“, каза тя.

Тогава тя решила, че Сингапур не е подходящото място за него. Дори близостта ѝ. А именно, когато аутистични хора станат възрастни, те често изливат фрустрациите си върху основния болногледач. Затова г-жа Чу се страхувала, че един ден Себастиан ще се ядоса толкова много, че може да я убие. „Не се страхувам от смъртта, не е голяма работа за мен. Но се страхувах, че след това деяние той може да се окаже в беда, че това ще съсипе живота му. А аз не исках това да се случи“, каза тя.

Advertisement

Тя стигнала до решението да го премести в Бали след семейна почивка на спокоен индонезийски остров през 2012 г. Там осъзнала, че синът ѝ е по-спокоен, когато е заобиколен от природата. След като навършил 20 години, тя го изпратила да живее в село в Бали, остров, който посетили заедно за първи път през 2016 г. Тя му намерила имение, оборудвано с охранителни камери, и пазач, който да се грижи за него. Но и това не било лесна задача. Само един човек останал с него през всичките 6 години, останалите се редували.

Първоначално тя пътувала до сина си на всеки две седмици. „Първите няколко години били много трудни“, заключила тя и признала, че е видяла положителни промени в него. „Не в смисъл, че е започнал да говори или че винаги ще поздравява и ще казва нещо. Най-голямата промяна е около нас. Най-накрая се освободихме от очакването, че някога ще се държи като другите хора“, казва тя.

Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.