Аутизмът, шизофренията и биполярното разстройство имат една и съща причина, показва проучване
Ново проучване сега се фокусира върху някои от тези често срещани генетични варианти, за да разбере по-добре техните черти.
Те откриха, че много от тях са активни за по-дълги периоди по време на развитието на мозъка и потенциално засягат множество етапи, което предполага, че те могат да бъдат нови цели за лечение на множество състояния.
„Протеините, произведени от тези гени, също са силно свързани с други протеини“, обяснява генетикът от Университета на Северна Каролина Hyejung Won.
„Промените в тези протеини могат да предизвикат верижни реакции в цялата мрежа, потенциално причинявайки широко разпространени ефекти върху мозъка.“
През 2019 г. международен екип от изследователи идентифицира 109 гена, които са свързани в различни комбинации с осем различни психиатрични разстройства, включително аутизъм , ADHD, шизофрения, биполярно разстройство, голямо депресивно разстройство, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство и анорексия.
Това може да обясни защо много от тези състояния имат подобни симптоми или се появяват заедно, като например връзката между аутизъм и ADHD. До 70 процента от хората, които имат едното, имат и другото и често и двете заболявания протичат в едни и същи семейства.
Всяко от тези осем състояния също има гени, които са уникални за тях поотделно, така че Вон и екипът сравняват уникалните гени с тези, които са общи за разстройствата.
Те анализираха близо 18 000 вариации на споделени и уникални гени и ги поставиха в клетките-прекурсори, които стават нашите неврони, за да видят как могат да повлияят на генната експресия в тези клетки по време на човешкото развитие.
Това позволи на изследователите да идентифицират 683 генетични варианта, които влияят на генната регулация и да ги изследват допълнително при развиващите се неврони при мишки.
Генетичните варианти, които се крият зад множество привидно несвързани черти или в този случай разстройства, се наричат плейотропни.
Плейотропните варианти участват в много повече взаимодействия между протеини, отколкото генните варианти, уникални за специфични психологически разстройства, и те са активни в множество типове мозъчни клетки.
Плейотропните варианти също са замесени в регулаторни механизми, които засягат множество етапи от развитието на мозъка. Способността на тези гени да влияят на верижни реакции и мрежи от процеси, като генна регулация, може да обясни защо едни и същи варианти могат да допринесат за различни състояния.
„Плейотропията традиционно се смята за предизвикателство, защото усложнява класификацията на психиатричните разстройства“, казва Вон.
„Въпреки това, ако можем да разберем генетичната основа на плейотропията, това би могло да позволи разработването на лечения, насочени към тези споделени генетични фактори, които биха могли да помогнат за лечението на множество психиатрични разстройства със съвместна терапия.“
Това би било много полезна стратегия, като се има предвид, че Световната здравна организация изчислява, че 1 от 8 души (общо почти 1 милиард) живеят с някакъв вид психиатрично разстройство.












