Ново и противоречиво проучване, публикувано в списание Science Advances, предполага, че топенето на Западноантарктическия леден покрив може да има неочакван страничен ефект – да стабилизира ключовото океанско течение Гълфстрийм. Констатациите, базирани на компютърен модел, изправят човечеството пред дилема, която авторът на изследването, д-р Саша Синет, климатолог в университета в Утрехт, описва като избор между две потенциални катастрофи.
Как топенето на леда може да спаси течението AMOC
Гълфстрийм е част от по-голямата система, наречена Атлантическа меридионална обръщателна циркулация (AMOC). Тази система действа като „океански конвейер“, пренасяйки топла вода от тропиците към Северното полукълбо, което поддържа климата в Европа и Северна Америка относително умерен.
Предишни изследвания многократно показват, че топенето на Гренландия дестабилизира AMOC. Когато прясната, студена вода навлезе в Северния Атлантик, тя пречи на солената вода да потъне и да поддържа цикъла.
Изненадващо, моделът CLIMBER-X на учените от Утрехт показва, че топенето на ледения щит на Западна Антарктика (WAIS) може да има обратен ефект. Топящата се вода от WAIS променя поведението на водните слоеве в Южния океан, което в крайна сметка води до леко по-солена и по-плътна вода в Северния Атлантик. Тази по-плътна вода помага на AMOC да поддържа движението си и да избегне колапс.
Двете страни на една климатична монета
Макар хипотезата за спасението на Гълфстрийм да звучи като добра новина, авторите подчертават, че тя идва на ужасяваща цена:
Катастрофа 1: Колапс на Гълфстрийм
Ако AMOC се забави или спре, огромна част от Европа и Северна Америка може да преживее дълбоко замръзване и резки промени в климата.
Катастрофа 2: Топене на Западноантарктическия леден щит
Ако WAIS се стопи напълно, той ще излее в океана 750 000 кубически мили лед, което би повишило глобалното морско равнище с 4,3 метра. Това би причинило мащабни наводнения, загуба на човешки живот и огромни щети по инфраструктурата.
Констатациите показват, че може да се наложи да избираме между предотвратяването на дълбокото замръзване на Европа и предотвратяването на глобални наводнения. Както признава д-р Синет, „трудно е да се каже кой от сценариите на ужасите е по-лош.“
Единственият сигурен изход
Учените подчертават, че откритието не е причина за оптимизъм, а за по-добро разбиране на сложните нюанси в климатичната система.
Единственият сигурен начин да се избегнат и двете потенциални последици – както колапсът на AMOC, така и топенето на ледената покривка – е незабавното и драстично намаляване на емисиите на парникови газове.












