Научните доказателства са категорични – откритите през 1969 г. в базиликата „Св. Ахилий“ останки принадлежат на българския владетел цар Самуил. Това потвърди академик Васил Гюзелев, подчертавайки, че изследванията датират костите към XI век, което съответства на епохата на управление на монарха.
Според историка, идентификацията не разчита само на радиовъглеродно датиране, но е подкрепена от комплексен анализ на археологически находки и писмени исторически извори.
Археологическият пробив в Преспа
Историческото откритие е дело на гръцкия професор Николаос Муцопулос, който проучва базиликата на остров Ахил в Малкото Преспанско езеро. В саркофазите са открити останки, за които се предполага, че принадлежат на Самуил и неговите близки родственици – Гаврил Радомир и Иван Владислав.
Академик Гюзелев посочва, че епиграфските паметници по стените на храма кореспондират пряко с данните от първата грамота на Василий II Българоубиец от 1019 г., което дава допълнителна тежест на хипотезата.
Символното завръщане на владетеля
Цар Самуил остава символ на българската държавност и решителната борба срещу византийската експанзия. Историкът припомня, че генеалогията на Самуил е доказана и чрез надгробния надпис, открит край село Герман, който идентифицира родителите на царя.
След дълги преговори и обмен на църковни реликви с Гърция, тленните останки на българския владетел бяха върнати в родината. Те са положени с почести в столичната базилика „Света София“, отбелязвайки акт с огромно духовно и национално значение.
Източник: fakti.bg












