В покрайнините на София, където градът се прелива в гората, стоеше един блок, който изглеждаше напълно нормално – поне докато не попиташ за семейство Асенови. Те се нанесоха тихо, без хамали, без шум, в апартамент, който според архитектурните планове на сградата дори нямаше прозорци към улицата.
Следите, които не би трябвало да съществуват:
- Съседите често чуваха звуци от вода, течаща в банята им, въпреки че апартаментът беше откъснат от водопроводната мрежа на сградата от години.
- Всеки път, когато някой влезеше в асансьора, панелът с бутоните показваше „10“, макар че сградата имаше само 9 етажа.
- Пощенската им кутия винаги беше пълна с писма, адресирани до хора, които никой не познаваше, написани на език, който не приличаше на никой съвременен говор.
Вижте още: Досието „Семейство Костови“: Най-странният случай в столичната полиция
Развръзката:
Една сутрин, точно когато първите слънчеви лъчи докоснаха Витоша, целият 10-и етаж, за който никой не вярваше, че съществува, просто… изчезна. Полицията претърси блока от мазето до покрива, но не откриха дори следа от ремонт или структурна промяна. На мястото, където трябваше да бъде тяхната врата, сега имаше само гладка, студена бетонна стена, която сякаш беше там от десетилетия. Единственото, което остана, беше едно огледало, захвърлено в мазето, в което никой не можеше да види собствения си образ.












