Датата 9 септември 1944 година бележи края на една епоха и началото на радикална промяна в българската държавност. Този момент остава в историята като последният преврат, организиран от Кимон Георгиев, чиято политическа биография е белязана от ключовите преврати на 9 юни 1923 г. и 19 май 1934 г.
В ранните часове на 9 септември, точно в 6:25 ч., Кимон Георгиев обявява по радиото състава на новия кабинет чрез Прокламация към народа. Скоро след това регентите Кирил и Никола Михов са арестувани, след като подписват указа за назначението, докато Богдан Филов по това време се намира в страната. Българската армия бързо се подчинява на новата власт, като започва процес на прочистване на командните постове от лоялни на преврата офицери.

След преврата армията се преименува на „Българска народна войска“ и се въвежда институтът на политическите помощник-командири. С решение на Добри Терпешев, партизанските отряди слизат от планините и се вливат в армейските структури под формата на гвардейски части, които поемат контрола върху обществения ред.
Въпреки че в много региони превратът преминава без сериозна съпротива, на места тя е брутално смазана. Периодът е белязан от тежки репресии, като оценките за броя на убитите варират между 20 000 и 40 000 души, а Народният съд издава хиляди смъртни присъди на представители на политическия и интелектуалния елит.
Събитията се развиват динамично още от август 1944 г. Опитите на правителството на Иван Багрянов за неутралитет и мирни преговори се провалят поради опозицията на Съветския съюз. В последвалия хаос правителството на Константин Муравиев прави опити за преориентация на външната политика, но е свалено от Отечествения фронт, докато СССР обявява война на България на 5 септември, подготвяйки почвата за окончателната смяна на режима.
Източник: fakti.bg












