Според експерти всеки четвърти човек страда от психични или неврологични разстройства . Някои от тези заболявания са добре познати, докато други са толкова редки и специални, че дори професионалистите се затрудняват да ги идентифицират.
Деменция, разстройства, причинени от физически заболявания или органични мозъчни увреждания или мозъчни заболявания, разстройства, причинени от злоупотреба с алкохол или психоактивни вещества, разстройства на храненето, разстройства на съня, либидо и психосексуални дисфункции, разстройства на личността, умствена изостаналост са само някои от психичните разстройства.
Освен това има 6 признака на психични разстройства, които всеки смята за нормални и много хора ги проявяват.
1. Не можете да уринирате, когато има някой наоколо
Ако не можете да уринирате, когато чуете гласове извън тоалетната или някой е в банята с вас, със сигурност не сте единственият, но вероятно не знаете, че това състояние има свое име в медицината – пареза.
Практически представлява страх от уриниране и „парализа“ на пикочния мехур в присъствието на други хора. Седем процента от населението на света се е сблъсквало с това поне веднъж и в крайни случаи хората не могат да уринират никъде, освен у дома и когато са сами. Такива крайности обикновено завършват с необходимото имплантиране на катетър.
2. Гризане на ноктите
Онихофагията е едно от най-честите психични разстройства, проявяващо се с обсесивно гризане на ноктите. От онихофагия страдат около 45 процента от хората на възраст между 10 и 18 години, като те са предимно жени.
В повечето случаи това разстройство не изчезва с юношеството. Доказателство за това са Бритни Спиърс, Джаки Кенеди, Ева Мендес… В най-тежките случаи кожичките и зъбите могат да бъдат непоправимо унищожени, а да не забравяме и бактериите, които остават по ноктите и по този начин навлизат в тялото.
3. Силни изблици на емоции
Представете си ситуацията: Шефът ви критикува за сериозна грешка и имате чувството, че всеки момент ще избухнете в смях.
Успокоявате се, опитвате се да прикриете смеха си зад израза „разкаян виновен“, но накрая на лицето ви се появява усмивка. Следва по-силен, а след това истеричен смях, който не можете да контролирате. Това е синдром на силно изливане на емоции, известен още като псевдобулбарно влияние.
В такава ситуация човек реагира на стреса с напълно противоположна реакция, отколкото е логично, като например смях в тъжни или сериозни ситуации. Ако човек се смее весело на неуспехите на други хора, това е случай на катаеластизъм. В медицината се описва като разстройство, при което човек изпитва удоволствие, докато се подиграва на другите.
4. Неспособност за разпознаване или усещане на емоция
Сигурно често сте чували от приятели как партньорът им не е достатъчно честен, как никога не говори за преживяванията си или е напълно „недостъпен“ и сякаш не го интересува как се чувства тя. В две трети от тези ситуации всъщност става въпрос за феномен, наречен алекситимия!
Става въпрос за неспособността на човек да разпознае и изрази емоционалното си състояние с думи. Всеки от нас има определена степен на алекситимия, но в тежки случаи това състояние може напълно да унищожи живота на човек. По-често се среща при мъжете, а 8-10 процента от населението страда от тежка алекситимия.
5. Непоносимост към звуци
Всеки от нас се дразни от някакъв звук – звукът от писане с тебешир върху дъската, звукът от пилене на нокти, пляскане… Дали е нормално или не, зависи от вида на звука и силата на въздействието му върху живота ви.
Психичното разстройство мизофония е състояние, при което нормалните звуци предизвикват дразнене.
Например звуците от храна, докато някой яде, диша, кашля… За хората, които страдат от мизофония, само един такъв звук е достатъчен, за да ги изкара извън релси. В екстремни случаи хората се дразнят толкова много, че са в състояние да стрелят или да ударят някой, който издава тези звуци.
6. Разстройство на опозиционното неподчинение
Хората, страдащи от това разстройство, винаги са враждебни към някого или нещо и постоянно подкопават авторитетите по много силен и неприятен начин. Други ги виждаха като упорити кавгаджии, но медицината казва, че това поведение идва от опит с много неудобна авторитетна фигура.
Опозиционното предизвикателно разстройство всъщност е много често срещано при възрастни, но засяга и около 20 процента от децата. Не е лошо поведение от време на време, а постоянно състояние, което продължава поне шест месеца. Ако не се лекува, ситуацията се влошава драстично с времето.












