53-годишната Шарън Фокс и дъщеря й Лорън бяха много притеснени, когато любимата им котка на име Сидни внезапно избяга от дома си и никога не се върна.
Те били още по-разстроени, когато някой им казал, че са видели котката им да е блъсната и убита от кола и че тялото на Сидни след това е било откарано на сметище и захвърлено някъде там.Това се случи през 2016 г. в град Брандън, графство Дърам, Англия.
И съвсем наскоро Шарън получи телефонно обаждане и каза, че… котката им Сидни е намерена, че е жива и здрава и че е взета от улицата само на 12 мили от къщата на Шарън. Това било истински шок за жената.
„Скърбяхме за Сидни, когато изчезна. И когато ни казаха как е умрял, си го представихме да лежи мъртъв отстрани на пътя.
И когато тази жена се обади и попита: „Вие ли сте собственикът на котката Сидни?“. Първото нещо, което си помислих беше, че това е много лоша шега. Но се оказа, че тя е проверила микрочипа на котката, която е намерила и показва нашия адрес, телефонен номер и моето име”, разказва шокираната Шарън Фокс.
След това жената даде адреса на Шарън и скоро Шарън дойде в дома й и видя котка, която веднага разпозна като нейната Сидни. Наистина беше той, малко опърпан, но жив и в съвсем нормално състояние.
„Тази жена често спасява котки от улиците и когато намери Сидни, той беше див и предпазлив към хората. Но когато ме видя, веднага ме позна, претърколи се и предложи корема си за почесване и започна да мърка!“
Шарън и дъщеря й Лорън благодариха на жената и когато доведоха Сидни в дома си, започнаха да го глезят с лакомства и грижи.
„Когато ни казаха, че котка, която изглеждаше точно като Сидни, е била блъсната и убита от кола, се почувствахме абсолютно ужасно. Дори нямахме тялото му за погребване, казаха, че е било изхвърлено на сметище. Сега сме много ядосан на тези хора, защото Сидни беше жив през цялото това време.“
За три години живот на улицата Сидни загуби няколко зъба и получи няколко белега по лицето си в битки с други котки. Имаше и тежко разкъсана устна, но сега всичко е зараснало.
„Толкова сме щастливи, че най-накрая си е у дома. Той получава много добра храна и прегръдки от нас. Никога повече няма да го пуснем навън.“
