Министерството на отбраната подготвя задължителна военна подготовка за определена категория цивилни.
Това обясни наскоро пред депутатите от отбрана заместник-министърът на отбраната, а сега и служебен военен министър Атанас Запрянов.
В друго свое изказване Зпрянов обясни, че се работи за това „младите български граждани да бъдат подготвени за носене на военна служба при продължителна конвенционална война“.
Засега Министерството на отбраната само обмисля варианти. Самите законодателни промени в Закона за резерва и в Закона за отбраната са готови, но наполовина. Готови са текстовете за припомнянето на военните навици на онези, които са били в казармата преди 2007 година. Не са готови текстовете за задължителната военна подготовка на цивилното население,съобщават от novini.bg.
Близки, запознати с процеса, коментираха, че военните умения може да станат задължителни, например за лекарите или IT специалисти. Миналата година участници в обсъжданията пък припомниха, че военното обучение може да е задължително за желаещите, които искат да заемат постове в МВР или в държавната администрация, както било във Франция.
Идеята се споделя в средите на поне една от партиите от мнозинството в парламента. Опцията е военното обучение да е задължително за по-младите служители на администрацията под определена възраст. Но за момента това са само идеи, които Министерството на отбраната обосновава с изводите от войната в Украйна.
Наскоро, като заместник-министър от кабинета „Денков“ Атанас Запрянов ги обясни пред военни, събрали се за 20-тата годишнина от членството ни в НАТО. Според него в настоящата ситуация се поставя въпроса за „възраждане на мобилизационните възможности на държавите„.
„Това е въпрос на национални решения„, подчертава посланикът ни в НАТО Николай Милков.
„Този въпрос не е поставян в контекста на колективните обсъждания, но това се вписва в големия въпрос как дадена държава преценява, че може да бъде най-полезна за собствената си отбрана, а също така и за колективната. НАТО не дава предписания. Имаме право на наша собствена суверенна преценка. НАТО не се е произнасяло, когато сме отменили задължителната военна служба, нито ще ни налага такава в бъдеще.
33–годишният политолог Христо Иванов не се притеснява да признае, че неговото поколение няма военни познания. Поколението на Христо не е било задължено да мине през казармата, независимо дали си висшист или не. Това поколение е избирало да учи и да мисли на няколко езика. Затова и Христо се сеща по-лесно за английската дума за казарма, по-трудно му е да си представи как би изглеждало военното му обучение.
„Бих минал. Бараки, физически тренировки. Няма знания за това сред модерните хора – как е разпределянето, за какво ще бъдеш отговорен, дали уменията от университета и училище могат да се приложат. Нашето поколение реално не знае. Трябва да има кампания, разяснение, със сигурност.“
Но само с кампания и реклама не става, предупреждава и Николай Ненчев, бивш министър на отбраната. Тогава, преди десетина години, Ненчев правел реформи за повече хора в армията на фона на идеи от опозицията за връщане на задължителната казарма, които не минали.
2016 година все пак донесла промени – свалянето на горната възрастова граница за прием на войници от 32 на 28 години. Бивши военни получили възможността да постъпват в доброволния резерв. Създал се Единен учебен център за начална военна подготовка, в който да се обучават резервисти и цивилни, желаещи да придобият военна подготовка на доброволен принцип.
„Търсехме спасителен вариант. Сега животът се промени. Светът е материален. Няма как да очакваме, че едни млади хора просто заради вътрешни патриотични убеждения ще отидат и ще се запишат в армията. Има социален, има и икономически елемент„, коментира Николай Ненчев сега. Според него младите хора не са наясно какво им предстои, ако влязат в армията – „какво кариерно развитие“.
„Ако този човек има стимул, вместо да ходи, да пътува, семейства да се разделят, да остане в България, ако има намерения да се свърже с армията, да се създадат максимално добри условия.“
Ненчев си спомня как докато бил министър, се нароили няколко паравоенни организации. Той прави извода, че ако няма условия, създадени от армията, интересуващите се от военно дело ще отидат тъкмо в такива формирования.
По темите за военното обучение на цивилни и службата им като професионални военни в армията има нужда от обществен дебат, убеден е Николай Ненчев.
„Обществото да разбере, че инвестициите в сигурността са фундаментални за функционирането му“, призовава от известно време и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Всички опции са на масата, казва политическото ръководство на армията за военното обучение на цивилни. Решение обаче няма да бъде предложено до приключването на Стратегическия преглед на отбраната, което именно заради този въпрос беше отложен до края на юни.
Досегашният военен министър Тодор Тагарев смята въпроса за сложен и е на мнение, че „едва ли може да бъде решен в условия на политическа неустойчивост“.
Никоя политическа партия от стария парламент в предизборен период не би се наела да взема тежки решения. След края на юни избраните ще трябва да поемат рисковете от решаването на този „тежък и чувствителен проблем“.
