Изследователите, които изучават стареенето, смятат, че ако искаме да доживеем до сто години, не можем да разчитаме изцяло на здравословни навици, тъй като след определен брой години генетиката всъщност играе най-голяма роля. Със сигурност здравословните навици (достатъчно сън, здравословна диета, упражнения) ще ни помогнат да водим качествен живот, но експертите смятат, че това не може да ни гарантира дълголетие.
„Някои хора смятат, че ако направят всичко „правилно“, могат да живеят до сто и петдесет години, а това изобщо не е вярно“, каза Робърт Йънг, който ръководи екип от изследователи в научната организация с нестопанска цел Геронтологична изследователска група ( Gerontology Research Group)“.
„Около двадесет и пет процента от способността ви да живеете до деветдесет години се определя от генетиката“, казва д-р Томас Пърлс, професор по медицина в Бостънския университет, който ръководи проучване, което проследява столетници и техните семейства от 1995 г. насам. „Когато някой достигне 100-годишна възраст, това е приблизително петдесет процента, а когато някой достигне 106-годишна възраст, генетиката вече играе роля от седемдесет и пет процента“, изчислява д-р Пърлс.
Столетниците не само живеят по-дълго, но данните от неговото изследване показват, че успяват да избегнат или „отложат“ свързаните с възрастта заболявания като рак, деменция и сърдечно-съдови заболявания. Данните показват, че 15 процента от хората, доживели до 100 години, са „бегълци“, тоест хора без доказано заболяване на 100-годишна възраст, а около 43 процента са „закъснели“, тоест такива, които не са развили свързано с възрастта заболяване до осемдесетгодишна възраст или по-късно.
Генетиката преди всичко
Изследователите са идентифицирали някои гени и техните комбинации, които са свързани с дълголетието, като например наличието на вариант на това, което е известно като аполипопротеин Е ген, наречен e2, черта, за която се смята, че помага за предпазване от болестта на Алцхаймер. „Животът над сто години изисква комбинация от много генетични варианти, всеки от които има относително скромен ефект“, казва д-р Пърлс.
Генните варианти, които предлагат защитни качества, като възстановяване на увреждане на ДНК, са особено полезни.
„Хората, които се интересуват от това колко дълго могат да живеят, трябва да започнат да разглеждат семейната си история. Продължителността на живота на нашите роднини е един от най-силните показатели за дълголетие. Ако няколко членове на вашето семейство са живели до много напреднала възраст, вие потенциално имате много по-голям шанс да спечелите тази лотария.“
Добри навици
От 2003 г. неврологът д-р Клаудия Кавас проследява навиците на „най-възрастните“, тоест хората над 120 години, в Южна Калифорния, като част от проучване в Калифорнийския университет в Ървайн. Тя и екип от изследователи откриха връзка между дълголетието, кратките дози упражнения, социалните дейности като ходене на църква, умерения прием на кофеин и алкохол…
„ Супервъзрастни “, тоест хора над 80 години, чиито когнитивни способности са равни на тези с двадесет до тридесет години по-млади, съобщават, че имат по-топли, доверчиви и висококачествени отношения с други хора. „Поддържането на добри взаимоотношения може да е един от ключовете към здравето“, казва Аманда Кук Махер, невропсихолог от Мичиганския университет и водещ автор на изследването.
Отношението ви към живота също е важно. Изследователи от Харвард установиха връзка между оптимизма и по-дългата продължителност на живота при жени от различни расови и етнически групи. Сред участниците в проучването, 25 процента от участниците, които са били най-оптимистично настроени, е по-вероятно да доживеят след 90 години от тези, които са били най-малко оптимистични. Така че може би здравословните навици не могат да ни обещаят, че ще достигнем сто, но със сигурност ще подобрят качеството ни на живот, колкото и дълго да продължи.
