Ечемичната каша беше основна храна, тъй като пшеницата се смяташе за нездравословна, докато сиренето, пресните зеленчуци и сезонните плодове като смокини бяха обичайни добавки.
Въпреки че олимпийските игри в древна Гърция са били драстично различни от днешните, древните атлети са постигнали невероятни атлетически постижения. Един от въпросите, които възникват, е: каква диета са имали тези древни атлети? На съвременен език терминът „диета“ обикновено се свързва с намален прием на храна, но по същество се отнася до хранителен план, който е ключов за постигане на върхови резултати в спорта.
1. Хранене в ранния период на Олимпийските игри
Когато Олимпийските игри започват през 776 г. пр. н. е., диетата на състезателите не се различава съществено от тази, която са яли останалите жители на древна Гърция. Интересно е, че диетата в древна Гърция е била предимно вегетарианска. Въпреки че по-богатите слоеве на обществото понякога консумират месо, повечето гърци – дори тези от по-високи социални кръгове – не ядат редовно червено месо или птиче месо.
Типичните ястия на древните атлети се състоят от прости, но питателни храни. Ечемичната каша беше основна храна, тъй като пшеницата се смяташе за нездравословна, докато сиренето, пресните зеленчуци и сезонните плодове като смокини бяха обичайни добавки.
2. Хармис и подхранване на растенията
Един от най-известните атлети на епохата, спартанският бегач Хармис, стана известен със своята строго растителна диета. Този легендарен състезател, който спечели състезанието на 200 метра на Олимпиадата през 668 г. пр.н.е., практикуваше диета, състояща се предимно от сушени смокини. Този пример показва колко просто, но ефективно е храненето за върхови резултати.
3. Леща, боб и морски дарове
Диетата на древногръцките атлети е била богата на растителни източници на протеини като леща и боб, въпреки че тези храни са били противоречиви, тъй като някои са вярвали, че могат да имат отрицателен ефект върху здравето. Морските дарове и яйцата също са били важен източник на протеин за древните олимпийци. Тези храни осигуряват на спортистите необходимите хранителни вещества за поддържане на сила и издръжливост.
4. Спортни тренажори и хранене
Както днес, треньорите изиграха ключова роля за успеха на спортистите. В древна Гърция е имало два вида треньори: едни, които са отговаряли за общото физическо здраве на спортистите, често с медицинско образование, и други, които са работили със спортисти във връзка с техните специфични дисциплини. Херодик от Мегара, първият треньор, споменат по име в древните текстове, е бил лекар и учител според Хипократовите принципи, което ни говори за значението на медицинското наблюдение в спорта.
5. „Ананкофагия“
Около 600 г. пр. н. е., повече от сто години след първите олимпийски игри, е въведена практиката на „ананкофагията“ – строго предписана диета за спортисти. Треньорите често създават специфични хранителни планове, съобразени с нуждите на всеки спортист. Очакваше се състезателите да се придържат стриктно към тези планове, което можеше да означава разликата между победа и поражение.
6. Месото в диетата на древногръцките атлети
За разлика от повечето гърци, олимпийците понякога са консумирали месо, но в по-малки количества. Месото се консумираше в съответствие със спортните дисциплини – боксьорите ядяха месо от бик, борците – свинско, а бегачите – козе. Месото обаче не е било ежедневна храна и обикновено е било много по-рядко, отколкото при днешните спортисти.
7. Dromeus и месна диета
Един от първите спортисти, станали известни с изключително месна диета, е Дромей от Стимфал, бегач на дълги разстояния, който участва в Олимпиадата през 480 г. пр.н.е. Според записите Дромеус е ял само месо, както го е посъветвал неговият треньор. По същия начин, боксьорът Евримен от Самос, под влиянието на философа Питагор, стана първият ядец на месо на Олимпиадата, въпреки че самият Питагор беше вегетарианец.
8. Милова „фасцинантна“ храна
Един от най-известните и успешни олимпийци Мило от Кротон, чиито хранителни навици станаха легендарни, беше известен с консумацията на цели 10 килограма хляб, 10 килограма месо и осем литра вино на ден! Мило, според разказите, носил бика около стадиона в Олимпия, убил го с един удар и след това го изял. Тази екстремна диета беше част от неговия режим, който включваше огромните количества калории, необходими за поддържане на силата и издръжливостта му в борбата.
9. Хидратация и забранена храна
Що се отнася до хидратацията, на древните спортисти е било позволено да пият вино и вода, но при специални условия – студената вода е била напълно забранена, а вино е можело да се пие само в определени часове на деня. Освен това, въпреки че имаше сладкиши като медени сладкиши, философът Епиктет съветва спортистите да стоят далеч от такива „празни калории“ и да не преяждат.
