„Малайзийският пътешественик и създател на YouTube канала Hello Juny посети пловдивския квартал „Столипиново“, въпреки предупрежденията, които получил преди това. Във видеото си той показва ежедневието на местните жители, проблемите на квартала и срещите си с хората там.“
„Всички ми казваха да стоя далеч от ромите в България и от Столипиново. Но аз реших да отида въпреки това“, разказва авторът на видеото, който представя квартала като едно от най-големите ромски селища в Европа.
Негов водач е местният жител Георги, който организира обиколки за чуждестранни туристи и създатели на съдържание. Младежът разказва, че досега е развел из квартала повече от 25 ютюбъри, както и множество други посетители.
Георги е изучавал актьорско майсторство в Пловдивския университет и е участвал в създаването на местна театрална инициатива, наречена „Столивуд“ – закачлива препратка към Холивуд и Боливуд. Днес той се стреми да развива туристическите обиколки като самостоятелна дейност, докато продължава да работи в семейния бизнес.
По време на разходката двамата преминават през оживените търговски улици на квартала, където се продават дрехи, обувки, хранителни продукти и разнообразни стоки. Чужденецът остава изненадан от ниските цени на някои артикули, сред които обувки за 5-10 евро.
Местният му водач обяснява, че голяма част от стоките пристигат от Турция, а пазарът привлича купувачи и от други населени места в България. Търговията обаче е сезонна, като през студените месеци клиентите намаляват.
Особено любопитство у госта предизвикват недовършените жилищни сгради. Георги обяснява, че много семейства строят домовете си постепенно, според финансовите си възможности.
„Когато имат пари, строят една част. Когато съберат още, продължават. Първо завършват вътрешността, а след това фасадата“, разказва той.
Причината е в ограничените доходи на много от жителите. Значителна част от тях търсят работа в Германия, Франция и Великобритания, откъдето изпращат средства на семействата си.
Сватбите също се превръщат в една от основните теми на разговора. Георги обяснява, че за местната общност те имат изключително голямо значение и някои семейства спестяват с години, за да организират пищни тържества с много гости, златни накити и скъпи облекла.
„Понякога семействата работят по десет години в чужбина, за да съберат пари за голяма сватба“, споделя той.
Малайзиецът прави паралел с традиционните индийски сватби, а Георги признава, че мечтае един ден да посети Индия.
По време на обиколката чужденецът общува и с множество деца, които проявяват любопитство към камерата и необичайния посетител. Той ги черпи с бонбони с вкус на дуриан- екзотичен плод, популярен в Югоизточна Азия.
В замяна домакините го канят да опита местно кафе, което той определя като много силно, но вкусно.
Не липсват и напрегнати моменти. В един от епизодите пътешественикът забелязва човек, който държи предмет, приличащ на пистолет, и реагира уплашено и групата се отдалечава от него.
Най-сериозно впечатление на госта обаче правят натрупаните отпадъци и лошото състояние на част от улиците.
В определени райони двамата преминават покрай големи купчини боклук, локви и разбити пътни участъци. Чужденецът коментира неприятната миризма и липсата на добро отводняване.
Георги признава, че замърсяването е сред най-големите проблеми на квартала. Той разказва, че заедно с приятели организира доброволчески акции за почистване и облагородяване на пространства. Показва и малка градинка, създадена със собствени усилия.
Разговорът постепенно преминава към бедността, образованието и отношението към ромската общност.
Местният водач твърди, че ниските заплати принуждават мнозина да напускат страната, а семействата често разчитат предимно на взаимопомощ. Той изразява и недоволство от поскъпването на живота след въвеждането на еврото, като посочва силно завишени оценки за инфлацията, които не са подкрепени с официални статистически данни.
На въпрос за негативните стереотипи спрямо ромите Георги отговаря, че не бива поведението на отделни хора да се приписва на цялата общност.
„Не всичко, което се говори, е истина“, категоричен е той, като определя недостатъчното образование като един от основните проблеми.
В края на посещението чужденецът разглежда и семейната работилница на своя водач. Оказва се, че Георги произхожда от семейство с няколко поколения майстори на ковано желязо. Баща му, дядо му и прадядо му са се занимавали със занаята, а произведените изделия достигат до клиенти в цялата страна.
Въпреки първоначалните предупреждения пътешественикът си тръгва с впечатления, които надхвърлят негативните представи за квартала.
А Георги отправя покана към всички, които искат сами да се убедят как изглежда ежедневието в квартала:
„Елате в Столипиново. Това е специално място.“











