Историкът проф. Петър Стоянович направи остър и провокативен анализ на шофьорската култура у нас. Според него зад волана българинът не просто управлява превозно средство, а се опитва да пребори вятъра и да излекува старите си комплекси.
Бързане без причина и агресия на пътя
Основният проблем, смята Стоянович, е в самото мислене. Желанието да се стигне от точка А до точка Б по-бързо от нормалното, дори когато няма реална нужда, е водещо за много водачи. Този натиск създава нервност и агресия, която превръща движението по пътищата в бойно поле.
Клаксонът като оръжие
Най-фрапиращото твърдение на проф. Стоянович е, че в България клаксонът отдавна не служи за предупреждение. „Ако българинът имаше спусък вместо клаксон, околният свят щеше да бъде изтребен“, коментира той образно. Звуковият сигнал се използва като инструмент за сплашване и изразяване на омраза към останалите участници в движението.
Добрите закони и лошото им прилагане
Професорът засегна и темата за контрола, давайки пример с въвеждането на измерване на средната скорост. Макар първоначално да е имало дисциплиниращ ефект, скоро след това „баровците“ отново са започнали да карат с превишена скорост, защото усещат, че последствия няма. Проблемът не е в нормативната уредба, а в липсата на реално прилагане и налагане на санкции, което според Стоянович е хронична болест в обществото ни, подобна на корупцията.
Източник: standartnews.com












