България днес се прощава с д-р Константин Тренчев – човек, чийто живот бе посветен на борбата за човешкото достойнство и социалната справедливост. В катедралния храм „Св. Неделя“ в София се събраха близки, съмишленици и общественици, за да отдадат последна почит на основателя на КТ „Подкрепа“ и един от архитектите на демократичните промени в страната.
От медицината до дисидентството
Роден в Стара Загора, Тренчев започва професионалния си път като лекар по патоанатомия. Но в края на 80-те години той осъзнава, че болестта на обществото е по-тежка от всяка физическа – липсата на свобода и правото на сдружаване. Той не остава безразличен и се включва в Независимото дружество за защита правата на човека, рискувайки всичко в името на убежденията си.
Раждането на „Подкрепа“ и цената на смелостта
На рождения си ден, 8 февруари 1989 г., Константин Тренчев полага основите на Независимия синдикат „Подкрепа“. Това не е просто трудова организация, а акт на гражданска съпротива срещу монопола на комунистическата държава. Реакцията на режима е брутална – обиски, арести и отказ за регистрация, но идеята за независим глас на работещите вече е пуснала корени.
Един от най-тежките моменти в живота му е арестът през май 1989 г., провокиран от защитата му на правата на българските турци по време на възродителния процес. Дори в затвора, изправен пред сериозно влошаване на здравето след инфаркт, Тренчев обявява гладна стачка, доказвайки, че духът му е непоколебим.
Архитект на Прехода и лидер на стачките
С настъпването на демокрацията Тренчев се превръща в ключова фигура. Участва в Националната кръгла маса и става един от учредителите на СДС. Неговата роля обаче остава най-силна там, където се пресичат политиката и труда. Той е двигателят зад големите национални стачки през 1990 г. срещу правителството на Андрей Луканов и през 1997 г. срещу управлението на Жан Виденов, утвърждавайки синдикалното движение като реална сила, способна да влияе на държавния курс.
Глас за България в Европа
Авторитетът на д-р Тренчев прекрачва границите на страната. Той извежда „Подкрепа“ на международната сцена, ставайки първият българин вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите през 2003 г. През 26 години начело на организацията той изгражда структури, които защитават работниците в епоха на болезнена приватизация и икономически кризи.
Вечното наследство
След оттеглянето си от ръководството през 2015 г., той остава морален компас за синдиката. Константин Тренчев си отива, но оставя след себе си ценен урок: че свободата не е подарък, а право, което трябва да се извоюва с кураж. Той беше човекът, който научи българите, че трудът заслужава достойнство, а гласът на малцинството може да промени историята на една цяла нация.
Източник: standartnews.com












