Свят

Мистерията на подземен Ливърпул: Милионер е копал тунели 34 години, за да спаси бедните?

Advertisement

В продължение на три десетилетия и половина един британски милионер наема стотици работници, за да изграждат сложна мрежа от тунели под Ливърпул, без да оставят след себе си планове или обяснения за целта на труда. След смъртта на Джоузеф Уилямсън през 1840 година, този гигантски лабиринт тъне в забрава, докато съвременни изследователи не предлагат нова, хуманна теория за неговия произход.

Ексцентричният филантроп от Йоркшир

Джоузеф Уилямсън, роден в Йоркшир, превръща Ливърпул в своя сцена за градеж. Пристигнал в града като дете, той успява да натрупа огромно състояние в търговията с тютюн. През 1803 година, когато поема семейния бизнес, той се насочва към района Едж Хил, където започва странното си начинание. Вместо да строи стандартни жилища, той впряга сили в прокопаването на пясъчниковите скали, изграждайки арки, стълбища и необятни зали под повърхността на града.

Световен мащаб под земята

Мащабите на подземния комплекс са поразителни. Оценките показват, че мрежата може да обхваща близо 2,6 квадратни километра. Сред най-впечатляващите открития е така наречената „Банкетна зала“ – помещение с височина над 8 метра. Изследователите се натъкват на многоетажни галерии, достигащи до 27 метра дълбочина, много от които завършват внезапно, без логическа връзка с повърхността.

Благотворителност или апокалиптичен страх?

През годините се раждат десетки теории – от тайни складове за контрабанда до убежища за края на света, подтикнати от религиозните вярвания на съпругата му. Всички те обаче остават непълни. През 1989 година Обществото на Джоузеф Уилямсън излиза с революционна хипотеза: строителството е било форма на прикрита социална подкрепа.

Advertisement

През XIX век Ливърпул е пълен с бедни хора, останали без препитание след Индустриалната революция и Наполеоновите войни. Уилямсън вероятно е използвал средствата си, за да дава заплати на хиляди мъже. Изкопаването и след това повторното запълване на някои зони подсказва, че целта не е била самият тунел, а осигуряването на работа за нуждаещите се.

Живото наследство на миналото

Днес лабиринтът бавно се разкрива пред обществото. След десетилетия работа на доброволци, които разчистват тонове отпадъци, тунелите отново стават достъпни. Макар документалните доказателства да липсват, благодарността на местните жители от онова време, които кръщавали децата си на милионера, остава най-силното доказателство за неговия характер – човек, който е превърнал хаоса на строежите в надежда за бедните.

Advertisement

Източник: standartnews.com

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.