На първи ноември България се събира, за да отдаде почит на своите народни будители – онези смели просветители, писатели и революционери, чийто пламък на знанието възроди националния дух и проложи основите на съвременната българска държава.
Историята на един празник
Традицията да почитаме тези велики личности е заложена още през 1922 година от Стоян Омарчевски, тогавашният министър на народното просвещение. Официално признат като национален празник през 1923 г. чрез указ на цар Борис III, този ден се превръща в символ на благодарността. Въпреки че през 1945 г. комунистическата власт отменя официалното празнуване, паметта за будителите остава жива в сърцата на българите.
В много селища традициите се пазят тайно. Един от най-красивите обичаи, особено в района на Пирдоп, е изработването на светли фенерчета с букви от българската азбука, с които децата дефилират в народни носии, носейки светлината на просветата пред цялото общество.
Възрождене и възстановяване
След дълго прекъсване, през 1992 година празникът е официално възстановен по инициатива на професор Петър Константинов. Оттогава 1 ноември е неприсъствен ден за всички учебни заведения, напомняйки на младежта за цената на свободата и културата.
Сред имената, които вечно ще останат в историята, са Свети Иван Рилски, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, братята Миладинови, Георги Раковски и много други, които с делото си извели народа от мрака на робството.
Целта на този празник не е просто спомен, а вдъхновение. Той призовава младото поколение да черпи сила от миналото, да се стреми към идеализъм и да развива националните ценности, за да изгражда бъдещето с творчество, бодрост и достойнство.
Източник: fakti.bg












