Случката между журналистката Соня Колтуклиева и председателя на Народното събрание Михаела Доцова предизвика буря от емоции и политически обвинения. Но когато емоциите утихнат, остава един фундаментален въпрос: къде свършва правото на журналистическата настойчивост и къде започва задължението на охраната да гарантира сигурността?
Всичко започна с опит на Колтуклиева да отвори вратата на автомобила, в който се намираше Доцова. Реакцията на служителя на НСО беше незабавна. Тук е центърът на спора. Дали е допустимо някой да отвори колата на висш държавник, без охраната да реагира?
Важно е да се разбере, че правото на журналисти да задават неудобни въпроси е абсолютно, но това не им дава право на физическо нахлуване в личното пространство на охранявано лице. Работата на НСО не е да гадае намеренията на човека, а да предотвратява рискове.
За съжаление, този инцидент бързо се превърна в политически инструмент. Вместо да се анализират фактите и протоколите, се раздават присъди според политическите пристрастия. Демокрацията изисква както свободна преса, така и функциониращи институции.
Ако се установи, че служителят е действал професионално и в рамките на своите правомощия, тогава той не трябва да бъде заклеймен. Напротив – ако е изпълнил дълга си точно според правилата, защо да не бъде награден? Това не е удар по журналистиката, а признание за професионално изпълнен дълг.
Източник: fakti.bg












