Всичко започва с един телефонен разговор и един категоричен отказ. На 23 октомври 1989 г., само минути преди среща с американския посланик Сол Полански, Петър Младенов получава заповед: трябва да обвини САЩ в груба намеса във вътрешните работи на България.
Тодор Живков лично настоява за това, но външният министър отказва да промени своя подход и подготвената стратегия за двустранните отношения.
Този сблъсък се превръща в катализатор за историческо писмо, написано на следващия ден. Документът от 24 октомври не е просто молба за оставка, а един от най-острите вътрешнопартийни удари в залезните години на режима.
България в „коритото“ на Румъния
В писмото си Младенов е безпощаден. Той заявява, че политиката на Живков е изхвърлила България „извън бързея на времето“, довеждайки страната до тежка икономическа, финансова и политическа криза. Външният министър обвинява лидерa в изолация на България не само от света, но и от Съветския съюз, правейки болезненото сравнение с режима на Николае Чаушеску в Румъния.
Пътят към властта
Макар писмото да е написано на 24 октомври, то е депозирано официално на 25-ти. Живков реагира остро и се опитва да принуди Младенов да оттегли думите си, но той остава непоколебим. На фона на разпадащия се комунистически блок в Източна Европа, този акт на открито несъгласие става началото на края за дългогодишния лидер.
Развръзката идва бързо. На 9 ноември Политбюро приема оставката на Живков, а на следващия ден Петър Младенов е избран за негов наследник като генерален секретар. До 17 ноември той вече заема и поста председател на Държавния съвет. Така един личен конфликт и едно писмо се превърнаха в публичен сигнал, че разривът в най-висшето ръководство вече не може да бъде прикрит.
Източник: fakti.bg












