Катарина (Кеке) Геладзе е родена в селско семейство през 1860 г. и губи и двамата си родители, когато е много малка, след което мащехата й Мелания се грижи за нея. Докато растеше, Кеке живееше много скромно, а когато порасна, нейният „договорен“ младоженец, селският обущар Висарион или Бесо на грузински, вече я чакаше.
Труден брак с насилник
Не след дълго след сватбата Кеке ражда едно дете, после друго, а скоро и трето , но съдбата решава от всички деца да оцелее само най-малкият потомък Йосиф (Сосо) Сталин. Тя го отгледала практически сама , тъй като съпругът й Бесо често се напивал и ги биел, когато бил в лошо настроение. Смелата Кеке не страда дълго и след като опакова вещите си и на малкия Джоузеф, тя реши, че е най-добре и за двамата да напуснат тиранина. Подобен ход беше много смел, като се има предвид много строгата, твърда патриархална среда на Грузия по това време.
Работейки на две работни места едновременно, майката даваше на Джоузеф цялата майчина любов, от която се нуждаеше, и го защитаваше като истинско плюшено мече. Отглеждането на момче също било голямо предизвикателство за нея, но Кеке имала само една мечта – нейният Йосиф, когато порасне, да стане известен и за пример да влезе в редиците на църквата.
Сталин е имал други планове, свещеническа кариера не е мислил
Въпреки че Сталин, докато израства, се опитва да изпълни всяко желание на майка си , тяхното възприемане на успеха е много различно. В началото на 1900 г. Йосиф се посвещава на революционна дейност и комуникацията с майка му става все по-рядка. Кеке беше силно разтърсена всеки път, когато до нея достигна новината, че синът й е изпратен в затвора или заточение, и всеки път си казваше: „ Това нямаше да се случи, ако беше отишъл при свещениците“.
„Кеке беше единственият човек в света, от когото Сталин се страхуваше“, спомня си дъщеря му Светлана Алилуева.
След края на революцията Сталин вижда майка си само веднъж годишно , когато работата му позволява да посети родината си, а най-големият проблем в общуването им не са различните им възгледи за света, а фактът, че по време на политическата си дейност, Сталин напълно забрави грузинската писменост. ! Кеке пък никога не е знаел руски език, особено кирилица, и поверяването на писането на друг вместо на Сталин не е приемлив вариант.
Сталин прави всичко възможно, за да осигури на майка си луксозен живот
След като идва на власт, Йосиф Сталин полага усилия да осигури на майка си възможно най-добрите условия за живот в съветска Грузия , така че през 1932 г. той купува за Кеке част от известния замък Воронцов в Тбилиси, където е живял императорският емисар. Но като всяка майка и на нея й липсваше времето със сина си и за да прекара свободното време, се отдаде на четене на книги. И какво друго би направила тя, сама в няколко стаи , всяка от които беше празна.
Със сина си и внуците си, които всички живееха в Москва, Кеке рядко се чуваше и поради позицията на сина й в политиката съветските служби следяха внимателно с кого Кеке излиза и прекарва времето си. Сигурността била на първо място и за да не „изтече“ някаква информация, приятелският й кръг преминал през сериозна селекция.
„По-добре да станеш свещеник“
Последната среща на Сталин с любимата му майка се състоя в замъка Воронцов през 1935 г., когато държавникът направи едно от редките си посещения в родината си. И тогава, както винаги, Кеке се опита да даде на сина си да разбере, че е избрал грешния път.
– „В какво си станал, Соса?“, попита го Кеке.
– Нещо като императора – гордо отвърнал Сталин.
– По-добре да станеш свещеник – тъжно отговори старицата.
Advertisement
Две години по-късно Кеке умира от пневмония, а Джоузеф приема новината много емоционално. Руският държавник обаче не се появи на погребението заради работа, която го свързва с Москва. На негово име пристигна само венец с кратък надпис „От Йосиф Джугашвили“.
Информацията за смъртта на майка му не е публикувана в медиите по заповед на Йосиф Сталин, а останките й са погребани в пантеона Мтакминда в Тбилиси , където други известни грузински личности също са изпратени до вечния си покой.












