Трагедия в Черно море: Кой отрича очевидното?
Докато управляващите в България се опитват да се прикрият зад дипломатични фрази, реалността е жестока. Руската агресия вече не е само далечен конфликт в Украйна, а заплаха, която се разгръща точно до нашите брегове.
Потопените кораби „Алфа Ватан“ и „HS Dignity“, както и удареният „Chelsea-3“, са стряскащи доказателства за ескалацията. Десетки моряци загинаха или изчезнаха, докато българските държавници останаха в опасна тишина.
Липса на човечност и политическа воля
Най-трагично е, че никой от висшата държавна власт не намери сили да изрази съчувствие към близките на загиналите моряци. Докато международни фигури и чужди министерства изказват съболезнования, у нас се наблюдава цинизъм, роден от страха да се назове агресорът с името му.
Отказът на премиера, министрите и президента да бъдат категорични е опит да се угодят на определени избиратели, дори когато службите сигнализират за руски дронове в района.
Илюзии за мир и сигурност
Страхът от задействане на консултации по член 4 от Договора на НАТО и надеждите в Съвета за сигурност на ООН — където Русия разполага с правото на вето — изглеждат като имитация на активност. Паралелно с това, плановете за „мир чрез дипломация“ се оказват нереалистични, тъй като игнорират фундаменталния въпрос за справедливостта.
Справедливият мир е възможен само когато агресорът бъде принуден да спре. В противен случай се говори за мира на завоевателя, който всъщност е капитулация.
Историята ни напомня за 14 октомври 1915 г., когато руски кораби бомбардираха Варна. Ако днес България продължи да затваря очи, рискуваме отново да се превърнем от наблюдател в жертва.
Източник: fakti.bg












