България

Печатът върху края: Как договорът от 1968 г. бетонира окупацията на Чехословакия

Advertisement

На 16 октомври 1968 г. е сложена финалната точка на надеждите за реформи в Чехословакия. Подписването на договор за условията на временното пребиваване на съветските войски превръща военната агресия от август в правно оформена окупация.

Макар често в историческите справки да се споменава 15 октомври, реалният акт на подписване се случва на 16-ти, а на 18 октомври Националното събрание на страната дава своето официално съгласие.

Спреният полет на Пражката пролет

Всичко започва в началото на 1968 г., когато под ръководството на Александър Дубчек Чехословакия предприема смели стъпки към либерализация. Концепцията за „социализъм с човешко лице“ включва премахване на цензурата и икономически реформи, които не целят излизане от Варшавския договор, но разгневяват Москва. Резултатът е нахлуването на войски от Варшавския договор, включително от България, в нощта срещу 21 август. Мирната съпротива на народа завършва с десетки жертви и ареста на реформаторското ръководство.

Московският диктат и „нормализацията“

След подписването на Московския протокол под натиска на Леонид Брежнев, страната навлиза в мрачния период на „нормализация“. Договорът от октомври 1968 г. формализира присъствието на съветския контингент под предлог за гарантиране на сигурността. Докато войските на останалите съюзници постепенно се изтеглят, съветските сили остават, а Чехословашкото национално събрание гласува документа с огромно мнозинство, въпреки съпротивата на неколцина честни политици като Франтишек Кригъл.

Advertisement

„Временно“ пребиваване от цели 23 години

Първоначално формулировката за „временно“ присъствие обхваща 75 000 съветски военни. Реалността обаче се оказва далеч по-дълготрайна – Централната група войски остава на територията на страната до разпада на комунистическия режим. Едва след споразумение от февруари 1990 г. започва истинското изтегляне, приключило окончателно на 27 юни 1991 г. Така един документ, подписан под дулата на танковете, държи страната в плен повече от две десетилетия след края на Пражката пролет.

Advertisement

Източник: fakti.bg

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.