Въпреки че крановете в българските градове изглеждат активни, статистиката показва друга картина. През последното десетилетие страната ни се нарежда сред държавите в Европа с най-ниска интензивност на жилищното строителство.
Според данни на Cushman & Wakefield, между 2016 и 2025 г. у нас са завършени едва 26,2 жилища на 1000 души население.
С тези показатели България заема 17-о място сред 21 изследвани европейски пазара. За сравнение, северната ни съседка Румъния отчита значително по-динамичен пазар с 32,9 жилища на 1000 души, докато лидери като Финландия достигат до 62,8 завършени единици спрямо населението си.
Ценови шок в сектора
Освен ниския обем, българският строителен бранш се сблъсква с драстично поскъпване. Данните на Евростат разкриват, че между 2010 и 2024 г. разходите за строителство на нови жилищни сгради в България са скочили със зашеметяващите 145%. Това е много над средното ниво за Европейския съюз от 56%, което поставя страната ни сред държавите с най-силен инфлационен натиск в сектора.
Охлаждане на пазара
Комбинацията от високи разходи и несигурност започва да се отразява на сделките. През второто тримесечие на 2026 г. броят на продадените жилища в България е намалял с 18,1% на годишна база – един от най-сериозните спадове в рамките на ЕС. Въпреки че строителната индустрия в Европа като цяло преминава през труден период поради скъпото финансиране, експертите очакват умерено възстановяване на инвестициите през 2026 г.
Към момента пазарът у нас остава под влиянието на сложни демографски фактори, високи цени на материалите и свиващо се търсене, което чертае несигурна перспектива за бъдещето на жилищното предлагане.
Източник: fakti.bg












