На 14 октомври 1915 г. България постави точка на своя неутралитет и се хвърли в вихъра на Първата световна война, обявявайки война на Сърбия и заставайки до Централните сили.
Преди този съдбовен ден страната се намираше в деликатен баланс, поддържайки т.нар. „неутралитет с пушки при нозе“. И двата воюващи блока се стремяха да привлекат България заради нейната стратегическа позиция на Балканите. Докато Антантата предлагаше територии в Тракия и Македония, тези обещания останаха неосъществими поради категоричната съпротива на Сърбия и Гърция.
В крайна сметка българското правителство избра пътя на Германия и Австро-Унгария. Сключените тайни договори гарантираха на България придобиването на Южна Сърбия и сръбска Македония, както и финансова подкрепа под формата на заем от 200 млн. франка.
Началото на войната беше белязано от бързи и решителни успехи. Българската армия, чийто състав нарасна от 530 000 до 850 000 души, успя да разгроми сръбските сили и да освободи Тимошко Поморавие и Македония. Въпреки това, стратегическото решение за спиране на настъплението при гръцката граница позволи на противника да открие нов фронт срещу съюзниците на България.
След две години изтощителна окопна война, страната потANAL в тежка икономическа криза. Липсата на стоки от първа необходимост, разцъфтялата черна борса и гладните бунтове доведоха до социален разрив, а Войнишкото въстание бе ясен знак за наближаващия край.
Трагичният финал дойде на 29 септември 1918 г. със Солунското примирие. Последиците, запечатани в Ньойския договор от 1919 г., бяха опустошителни: България загуби Вардарска Македония, Струмичката област, Беломорието и цяла Добруджа, като същевременно бе наложена колосална репарация от 2,25 млрд. златни франка.
Тази епоха остави след себе си над 100 хиляди загинали и изчезнали, сто хиляди ранени и пленени, както и напълно разрушена икономика. Тези събития вписаха България в историята с болезненото определение Втора национална катастрофа, слагайки трагичен край на националния идеал.
Източник: fakti.bg












