Времето сякаш спира в удивителния регион на границата между Пакистан и Индия. Там живее народът на хунзите – хора, за които дълголетието не е изключение, а правило. Те често достигат възраст от 110 до 120 години, превръщайки своя дом в истински оазис на младостта.

Това, което прави хунзите уникални, е тяхната невероятна жизненост. Те почти не познават болестите, а благодарение на своите гени и начин на живот изглеждат значително по-млади от реалната си възраст. Тези хора са живо доказателство, че идеалният баланс между тялото и природата съществува. Техните навици са стриозни – къпят се в ледена вода дори при температури от минус 15 градуса, а жените в общността могат да раждат деца дори на 65 години.

Ключът към тяхното здраве се крие в диетата. През лятото те се хранят почти изцяло с пресни плодове и зеленчуци. Зимните им запаси включват сушени кайсии, овчи сирена и готвени ястия. Един от най-интересните им традиции е т.нар. гладна пролет – период от 2 до 4 месеца, в който плодовете още не са узрели и те консумират предимно сок от сушени кайсии. Този период на частично гладуване е считан за жизненоважен за тяхното здраве.

Хранителният им режим е беден на протеини. Средно приемат около 1900 калории на ден, като протеините се равняват на около 50 грама, а въглехидратите – на 36 грама. Много чужденци, преместили се в долината, потвърждават, че именно храненето е основният фактор за тяхното дълголетие.

Научните изследвания също подкрепят тези наблюдения. Шотландският лекар Мак Херисон е провеждал експеримент с животни, при който едната група е била хранена с типичната за градския живот диета (бял хляб, рафинирана захар, консерви), а другата – с храната на хунзите. Резултатите са били категорични: групата с диетата на хунзите е останала напълно здрава, докато при първата са се появили различни типични човешки заболявания.

Основните стълбове на техния режим са вегетарианската храна, голямото количество сурови продукти, пълното отсъствие на алкохол и сладкиши, както и редовните периоди на гладуване. Поразително е, че през 1977 г. на конгрес в Париж експерти по геоканцерология са представили данни за пълно отсъствие на рак сред народа на хунзите.
Освен диетата, физическата активност и позитивното мислене играят огромна роля. За тях разходки от 100 до 200 километра на ден са ежедневие, а изкачването на стръмни планини става с лекота и енергия. Постоянната усмихнатост и доброто им настроение допълват пъзела на един живот, в който тялото и духът са в пълна хармония.
Източник: zajenata.bg












