OpenAI разкри шокиращи подробности за това как ирански и руски мрежи за влияние са превърнали ChatGPT в инструмент за разпространение на политическа пропаганда. Чрез създаването на фалшиви медии и организации, представяни като независими, тези операции са се опитали да манипулират общественото мнение в глобален мащаб. Компанията вече е блокирала всички свързани акаунти и е предала данните на съответните органи.
Иранските „фалшиви имена“ и изкуствените журналисти
Операцията, наречена Bogus Bylines, е разчитала на седем измислени журналистически профила. Тези фиктивни автори са се представяли за западни експерти по международна политика и човешки права, като са предлагали статии на различни онлайн издания. Резултатът? Почти 100 текста, публикувани в малки и средни медии, фокусирани основно върху напрежението между САЩ и Иран.
Интересното е, че изкуственият интелект не е бил използван само за писане. Операторите са подавали чернови на английски език, които ChatGPT е редактирал, за да съответстват на стила на конкретните редакции. Моделът дори е помагал в писането на професионални имейли до редакторите и създаването на убедителни биографии за фалшивите автори.
Руският „Тъмен Кларк“ и влиянието в Латинска Америка
Паралелно с това OpenAI е разкрила руската операция Dark Clark. Тя е действала чрез т.нар. „Център за социални изследвания“ – платформа, която публично се е представяла като изследователски център за индийската диаспора в Латинска Америка. Руските агенти са използвали фалшивата идентичност на Миа Кларк, за да привличат местни служители, които вероятно дори не са подозирали за истинския произход на организацията.
В този случай ChatGPT е бил основен инструмент за изготвяне на вътрешни доклади, целящи уронване на доверието към Украйна и влияние върху политиката в страни като Боливия и Аржентина. AI е генерирал фалшиви документи, сценарии за аудиозаписи и текстове, стриктно съобразени с езиковите особености на регионите.
Мащаб и стратегия
OpenAI е оценила руската операция в пета категория по своя скала за влияние (от общо шест), което я прави една от най-мащабните разкрити кампании досега. Иранската мрежа е класифицирана в четвърта категория.
Основната стратегия на двете мрежи не е била простото създаване на ботове в социалните мрежи, а използването на привидно независими институции и медии. По този начин те са успяли да достигнат до аудитории, които традиционно биха игнорирали директната държавна пропаганда.
Източник: fakti.bg












