След повече от десетилетие в политическата сянка, сепаратистката Партия на Квебек триумфално се завръща във властта. Въпреки това победата на Пол Сен-Пиер Пламондон не е абсолютна – с около 60 места от общо 127 в Националното събрание, новата администрация остава под прага от 64, необходими за самостоятелно управление. Това означава, че всяка ключова стъпка и всеки бюджет ще изискват деликатни преговори с опозицията.
Независимостта отново на масата
Триумфът на партията на Пламондон връща един от най-взривопасното въпроси в канадската политика: отделянето на френскоговорящата провинция. Въпреки че лидерът на сепаратистите открито се стреми към нов референдум, реалностите са по-сложни. Подкрепата за независимост остава около 30%, което подсказва, че гласовете за новата власт са били по-скоро наказателен вот срещу предишната Коалиция „Бъдеще за Квебек“, която претърпя пълен крах и остана без представителство в парламента.
Парадоксът с Доналд Тръмп
Неочакван фактор в тази политическа шахматна партия се оказа президентът на САЩ. Пол Сен-Пиер Пламондон заявява категорично, че няма да свиква референдум, докато Доналд Тръмп е в Белия дом, тъй като исторически решения от такъв мащаб изискват по-стабилна международна среда. Това фактически отлага възможността за разцепване на федерацията поне до януари 2029 г.
Интересно е, че агресивната политика на Вашингтон – от заплахи за мита до шепотения, че Канада може да стане 51-вият щат – е имала обратен ефект. Вместо да подхрани сепаратизма, натискът отвън е разбудил канадския патриотизъм сред жителите на Квебек, правейки идеята за пълно отделяне по-малко привлекателна за част от населението.
Тежките спомени от миналото
Квебек вече е минавал по този път два пъти. Първият референдум през 1980 г. бе решително отхвърлен, но този от 1995 г. остави дълбока травма в страната, тъй като резултатът беше почти равен, с минимално предимство за оставането в федерацията. Именно тези спомени продължават да тежат върху сегашните политически процеси.
Разклатена федерация: Квебек и Алберта
Кризата на националното единство не се ограничава само до френскоезичния Квебек. Почти едновременно с това жителите на Алберта се подготвят да гласуват дали да започнат собствен процес по отделяне, стимулиран от икономически разногласия и спорове за енергетиката. Докато Квебек се бори за идентичност, Алберта търси икономическа свобода.
Въпреки напрежението, премиерът на Канада Марк Карни е изразил готовност за сътрудничество с новата власт в Квебек. Така Канада се оказва в странна ситуация, в която нейното единство, за paradoxical, е поддържано не само от Отава, но и от непредсказуемостта на Вашингтон.
Източник: standartnews.com












