В древна Спарта е било считано за най-големия позор един боец да загуби своя щит. Докато шлемът и бронята са пазили индивида, щитът е бил гарантът за общата защита на цялата армия. Именно с тази мощна метафора помощник-треньорът на Левски, Дарко Тасевски, описва ролята на наставника Хулио Веласкес.
Според Тасевски, Веласкес е истинският „щит“ на клуба. Неговата защита не се ограничава само до играчите в съблекалнята, а обхваща всеки един човек в организацията – от чистачките и портиерите до пазачите, които посрещат отбора. Той е човекът, който винаги застава в предни линии, за да поеме ударите.
Едното от най-ценните качества на треньора е способността му да поеме пълната отговорност. Веласкес никога не търси оправдания в грешките на футболистите и отказва да използва клишето, че играчите не са изпълнили тактическите му инструкции. За него защитата на колектива е приоритет пред личното оправдание.
Източник: standartnews.com












