Мнения

Бай Иван: Да му вземеш ракията на българина е все едно да смениш името му

Advertisement

Управляващите посегнаха към темата за домашната ракия с проектно намерение за ограничаване на спекулата, както сами се поправиха впоследствие.

Няма да ни глобяват с хиляда евро, ако намерят в дома ни подарена бутилка от изконната за българина напитка. Но ще налагат сериозни санкции, ако установят количества без документ и такива, които са предмет на нелегална търговия.

Във Врачанско настръхнаха – засега само на думи, но са категорични, че да посегнеш на домашната ракия е все едно сам да си обърнеш колата.

В село Крушовица, до Мизия, след като в няколко казанджийници отказват да ни приемат, късметът ни спохожда. Наред да вари ракия е бай Иван. Още с влизането му е издадена бележка.

Advertisement

„От тези казани излиза страшна ракия, няма паток и е билка това нещо“, казва за бТВ Иван Иванов.

„Винаги в дома трябва да имаш домашна ракийка — и за лек, да се разтриеш с нея, и за рождени дни, имени дни на дечурлига, на внуци“, казва още той.

Иван Иванов казва, че да му вземеш ракията на българина е все едно да му смениш името. Не крие, че познава и такива, които произвеждат с цел продажба, но по думите му не са много.

„Който се е изтрудил и си е изкарал тия 30 кила от два казана за негови нужди, дори му не стигат за годината, за добри дни, със семействата, за Коледа, за Нова година“, казва Иван Иванов.

Advertisement

В съседното село Бутан местният казан днес не работи, а по главната улица темата за ракията е по-важна дори от предстоящите избори.

„Аз ще ви кажа това, че съсипваме традициите на България, а ракията е традиция от нашите деди и прадеди. Все едно да забраним плескавицата на сърбите, бирата на чехите. И сега, ако мисли държавата, че от нас ще попълни бюджета, това е абсурд“, коментира Петко Петков.

„На мен тая работа ми прилича на оная баба, дето държи пръчка отзад и вика на внучето, което е в локвата: „Ела, няма да те бия“. Та оня ден Гълъб Донев каза, че ако някой ми подари ракия, съм в нарушение на закона, но никой няма да ме провери. Защо трябва да се създават закони, на които винаги ще бъдем в нарушение? А относно терапията — моят дядо почина на сто и четири години и вечер винаги пиеше по една ракийка“, коментира Пламен Драгомиров.

Проверката показа, че литър от най-качествената ракия в магазина стига 20 евро, а домашната е къде по-евтина, казват хората.

Advertisement

„Ракията ни струва примерно три евро. Редим се на опашка да вземем захар на промоция, да направим джанките да не изгният на земята, и сме си сварили 10-15 килограма ракия. Ами тези хора, които крадат пари – ние правим ракия, ние сме престъпници, а тези, които крадат пари, какви са?“, коментира Николай Босолов.

Разговорът взема сериозен обрат – за ракията и орисията.

„В момента ние живеем в страшна немотия, особено по селата, с ниските пенсии и доходи. Те си нямат представа, страшно е. Ако ги накарам да живеят като един човек с 300 или 400 евро пенсия, при две евро хляб, няма да изкарат и една седмица, извинявайте“, казва Петко Петков.

От дума на дума и от човек на човек срещаме Христо, който вече е патил от акцизните.

Advertisement

„Да, на мен ми взеха. За седем килограма ракия ми хванаха вкъщи. Мани ракията — хиляда лева ми сложиха и акт, че имам ракия, която съм си пекъл у нас. Даже ми казаха, че ако не продам казана, другия път ще дойдат и ще ми го вземат и него. За какво?“, разказва Христо Христов.

Битката за ракията между властта и населението често е епична и взема жертви, казва още Христо Христов.

„Те взеха на една бабичка 220 литра от Хърлец същия ден, когато ме хванаха мен. Хванаха и нея, взеха ракията сутринта, следобед бабичката получи удар и умря. Тая бабичка затова тича — да продаде пет кила ракия, да си вземе лебец. Тя, като не може да работи с тая малка пенсия, какво да прави“, разказва той.

В Бутан заради заплахите от властта се стига и до куриоз — всеки отказва с една чашка домашна ракийка да почерпи екипа ни, както се казва — за добре дошли и за довиждане.

Advertisement

„Като те почерпи една ракия, те, след като го гледат по телевизията, ще дойдат да го питат откъде е взимал ракията, да те черпи. Значи аз съм нежелан гост, разбира се“, казва Христо Христов.

Затова се връщаме в ракиджийницата в Крушовица, където ни черпят с мекици, а от казана потичат първите количества сливова ракия на бай Иван. Добра е. Без разреждане няма да мине.

Advertisement
Advertisement

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.