България

Балкански мащаб: България, Гърция и Румъния обединяват усилия за мега инфраструктурен план

Advertisement

България, Гърция и Румъния поставят ново начало в регионалното сътрудничество, преминавайки отвъд политическите декларации към реално планиране на мащабни транспортни връзки. В сърцето на Европа, по време на ключова среща в Брюксел, представители на трите страни подписаха стратегически план за действие, който има за цел да свърже Егейско море, поречието на Дунав и Черно море в единна и ефективна транспортна мрежа.

Програмата обхваща 25 проекта от стратегическо значение, чиято прогнозна стойност достига 22,8 милиарда евро. Тези инициативи включват изграждането на модерни мостове, железопътни магистрали и пътни коридори, които да преобразят логистичната карта на Югоизточна Европа.

Българският министър на транспорта Георги Пеев подчерта, че приоритет за страната е изграждането на вертикална ос, свързваща Егейско море с Дунав и останалата част от европейската мрежа. По думите му, новата инфраструктура трябва да бъде проектирана с мисъл за бъдещето – обединявайки икономическите нужди с изискванията за военна мобилност и кризисна устойчивост.

Основният фокус пада върху железопътния транспорт. Плановете предвиждат електрификация, удвояване на трасета и въвеждане на съвременни системи за сигурност, които да позволят по-високи скорости и по-голям капацитет на товарите. Сред приоритетите са модернизацията на връзките между пристанищата Бургас и Варна, както и развитието на коридори към Молдова и Украйна.

Advertisement

Важни акценти в графика до 2034 година включват:

  • Модернизация на железопътната връзка Русе – Гюргево – Букурещ, включително електрификация на моста, със срок за реализация 2028–2030 г.
  • Изграждане на нов комбиниран железопътен и автомобилен мост при Русе-Гюргево, планиран до 2032 г.
  • Проектиране на нови мостови съоръжения над река Дунав при Силистра и Никопол.
  • Проектът FAST2 Danube за подобряване на корабоплаването, чието завършване се очаква през 2028 г.

Трите държави вече търсят активно финансиране за тези проекти чрез европейските механизми, настоявайки за по-сериозни инвестиции в рамките на финансовата рамка за периода 2028–2034 г.

Advertisement

Източник: fakti.bg

Още от тази категория

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.