Учени идентифицираха нов вид коронавирус при прилепи в Бразилия, който притежава интригуваща генетична особеност. Вирусът съдържа функционално място за разцепване от ензима фурин в шиповия си протеин – структура, която е ключова характеристика и на причинителя на COVID-19.
Това откритие веднага привлече вниманието на научната общност, тъй като подобни механизми могат да улеснят преминаването на вируси между различни животни между различни животински видове.
Важно е да се уточни, че към момента няма абсолютно никакви индикации, че този патоген може да заразява хора или да се разпространява сред населението. Учените подчертават, че откритието не представлява непосредствена заплаха за общественото здраве, а служи като ценен инструмент за по-добро разбиране на еволюцията на вирусите в дивата природа.
Резултатите от изследването, публикувани в научното издание Nature Communications, показват, че новият вирус е толкова специфичен, че вероятно представлява нов подрод в групата на бетакоронавирусите. Една от най-забележителните прилики със SARS-CoV-2 е наличието на аминокиселинната последователност RDAR, която е изключително близо до RRAR мотива, наблюдаван при вируса на COVID-19.
Наличието на място за разцепване от фурин позволява на ензимите в клетката да активират шиповия протеин, което потенциално улеснява навлизането на вируса в гостоприемника. Въпреки това, само по себе си, това не е достатъчно за превръщането на един животински вирус в заплаха за хората. За подобен преход са нужни множество други биологични фактори, включително способност за разпознаване на човешки рецептори и ефективно предаване между индивидите.
Откритието в Южна Америка помага на изследователите да идентифицират потенциални еволюционни „горещи точки“, в които коронавирусите могат сравнително лесно да придобиват нови характеристики. Това потвърждава, че подобни функционални зони съществуват естествено в природата и не трябва да се разглеждат автоматично като доказателство за определен произход на човешки пандемични вируси.
В заключение, фокусът на учените остава насочен към зоонозния потенциал на дивите животни, тъй като наблюдението на тези процеси е най-добрата стратегия за превенция срещу бъдещи рискове.
Източник: zajenata.bg












