На 24 септември 1937 година край Попово се разиграва събитие, което променя хода на българската история. Цар Борис III извежда на демонстративни учения 35 000 бойци, изпращайки недвусмислено послание към света: Царство България отказва повече да се подчинява на оковаващите клаузи на Ньойския договор.
Царските маневри като демонстрация на сила
Учението, останало в историята като „Големите царски маневри“, събира елита на тогавашната дипломация. Военни аташета от 14 държави, включително от велики сили като Германия, САЩ и СССР, наблюдават как българската войска показва готовност и дисциплина. Целта е ясна – възвръщане на самочувствието на един народ, който все още вярва в идеала за национално обединение.
За целите на маневрите край селата Паламарца и Ковачевец е изграден цял временен военен град с електричество и водоснабдяване, откъдето Цар Борис III лично ръководи действията на частите, обхващащи огромен район между Разград, Търговище, Бяла и Горна Оряховица.
Сянката на Ньойския договор
Подписаният през 1919 година Ньойски мирен договор бе наложил унизителни рестрикции върху България след Първата световна война:
- Армия: Ограничена до едва 20 000 души доброволци, без възможност за наборна служба.
- Въоръжение: Пълна забрана за танкове, тежка артилерия и модерно въоръжение.
- Авиация и флот: Пълна ликвидация на военновъздушните сили и военноморския флот.
- Контрол: Военната промишленост е подчинена на строг международен надзор.
Демонстрацията при Попово не е просто военно учение, а акт на държавна воля, с който България показва, че е готова да се изправи отново на крака и да възвърне своя суверенитет.
Източник: fakti.bg












