На 25 септември 1970 г. светът се сбогува с Ерих Мария Ремарк – писателят, който превърна болката от войната в непреходна класика. Авторът на десетки произведения, преведени на над 60 езика, остава в историята като майстор на лирическия натурализъм.
Роден през 1898 г. в Оснабрюк, Ремарк преминава през ада на Първата световна война, което бележи творчеството му завинаги. Романът му „На Западния фронт нищо ново“ се превръща в световен феномен, отразяващ трагедията на „изгубеното поколение“ – младежи, чиито животи бяха погълнати от фронта.
Животът на Ремарк е не по-малко драматичен от книгите му. Преследван от нацистите, чиито режим изгаря публично творбите му, той търси убежище първо в Швейцария, а по-късно и в САЩ. Неговите романи „Трима другари“, „Черният обелиск“ и „Триумфалната арка“ са вдъхновени от личните му преживявания, сложните взаимоотношения с Марлене Дитрих и любовта към Илзе Юта Замбона.
В по-късните си години, заедно с актрисата Полет Годар, той намира спокойствие в Швейцария, където живее до края на дните си. Дори след смъртта му, неговите думи продължават да резонират в сърцата на читателите: „Това, което човек не може да получи, винаги изглежда по-хубаво от онова, което има. В това се крие романтиката и идиотщината на човешкия живот.“
Източник: fakti.bg












