„Кажете името ни.“ С тези силни думи президентът на малката тихоокеанска държава Дейвид Адеанг се обърна към Общото събрание на ООН, за да обяви нещо значимо за националния дух на страната му – официалното възстановяване на историческото име Наоеро.
Тази промяна не е просто формален акт, а опит за окончателно скъсване с колониалното минало и завръщане към автентичната идентичност на местния народ. Президентът подчерта, че досегашното име Науру е било по-скоро адаптация за чужденците, на които е било трудно да произнесат оригиналното име.
Какво се променя на практика?
Процесът по ребрандирането, който започна в началото на годината и приключи през август, носи няколко конкретни корекции:
- Международният код се променя от NRU на NRO.
- Произношението на международната сцена вече е „Нау-еро“.
- Гражданите на държавата вече се наричат „дей-Наоеро“, заменяйки старото наименование науруанци.
С площ от едва 20 квадратни километра и население от около 12 000 души, нацията търси суверенитет и истина след десетилия на управление от Великобритания, Нова Зеландия, Австралия и Германия, преди да постигне независимост през 1968 година.
Глобална тенденция на преименуване
Наоеро не е единствената държава, която търси новото си „аз“ чрез смяна на името. В историята на международните отношения това е често срещан мотив за укрепване на националното самосъзнание:
- Есватини (преди Свазиленд)
- Тюркие (за да се избегне объркването с английската дума за пуйка)
- Шри Ланка, Зимбабве, Бенин и Мянма
- Тайланд, Иран и Буркина Фасо
Въпреки тържественото възстановяване на името, президентът Адеанг не остави извън вниманието и тежките предизвикателства пред страната – от климатичните промени и покачването на морското равнище до борбата за икономическо оцеляване.
Източник: standartnews.com












