На 24 септември 622 година се полага началото на ислямското летоброене. Този ден отбелязва завършека на Хиджра – съдбовното пътуване на пророка Мохамед от Мека към Медина, което поставя основите на ислямската цивилизация.
Именно с това историческо изгнание се свързва популярната сентенция, че никой не е пророк в собствената си родина.
В началото на VII век Мека е оживен търговски център, където идеите на Мохамед за единство и вяра в Аллах срещат първоначално безразличие, а по-късно и открита враждебност. Тъй като пророкът започва да отправя остри критики към местните жители и да набира все по-голяма политическа сила, той става неудобен за управляващите елити.
Принуден да търси убежище, Мохамед се преселва в оазиса Ясриб, днешна Медина. С група от около сто верни последователи, известни като мухаджири, той започва мисията си по обединение на арабските племена. Този стратегически ход се оказва повратна точка – от преследван проповедник, Мохамед превръща Медина в мощен духовен и политически център.
Влиянието на новата вяра нараства стремително през следващите години, което води до поредица от конфликти с Мека. Пътят на изгнаника завършва с триумфалното му завръщане в родния град през 630 година, преобразявайки завинаги историята на региона.
Източник: fakti.bg












