Боби, най-старото куче в света и абсолютен рекордьор на Гинес, почина в дома си в Португалия. „Неговите 11 478 дни на земята никога няма да бъдат достатъчни за тези, които го обичаха“, написа ветеринарят, който съобщи тъжната новина.
Тъжна новина за всички любители на животните обиколи всички социални мрежи днес, когато ветеринарният лекар Карен Бекер съобщи, че кучето Боби, най-старото куче в света, е починало на 32-годишна възраст.
„Въпреки че той надживя всяко куче в историята, неговите 11 478 дни на земята никога няма да бъдат достатъчни за тези, които го обичаха“, пише ветеринарят.
Боби беше рекордьор на Гинес
Кучето Боби, чистокръвен мастиф Алентехо, взе две ласкави титли през февруари – за най-старото живо куче в света, както и за най-старото куче в историята , счупвайки рекорда, държан преди това от друг космат Гинес – кучето Блу, което почина на 30-годишна възраст, още през 1939г.
Възрастта на Боби – 31 пълни години и 165 дни – беше определена чрез преглед на базата данни за домашни любимци на португалското правителство, която се управлява от Националния съюз на ветеринарите. Между другото, Боби не е единственото дълголетно куче в семейството му : майка му също е живяла до дълбока старост и е починала на 18 години (докато средната продължителност на живота на тази порода е 12 до 14 години), докато някои членовете на семейството му са живели дори по-дълго – до 22 години.
Съдбата на Боби беше пълна с предизвикателства
Боби изживява целия си живот със семейството си в село Конкейрос, недалеч от западния бряг на Португалия, а като дете е едно от четирите кученца в къщата. Тъй като имаха много животни, собствениците все пак решиха да приспят цялото кучило, но животът имаше различен план за Боби – той беше умело скрит от осемгодишното тогава момче Леонел и тайно хранен, докато Боби порасне достатъчно . Когато вече е израснал до завиден „млад мъж“ , Боби е открит от родителите на момчето и семейството решава да го задържи.
„Баща ми беше ловец, така че винаги сме имали много кучета. За съжаление по това време възрастните хора смятаха за нормално, ако не могат да отглеждат повече животни, да заравят малките в дупка, за да не ги оцелее“, казва Леонел Коста.
„Признавам, че ни наказаха, когато разбраха, но си заслужаваше“, посочва Леонел.
Оттогава Боби е със семейството си и се храни със същата храна като тях, но без подправките.












