Резултатите от PISA 2025 отново хвърлят светлина върху тревожна тенденция: българските ученици на 15-годишна възраст все по-често не успяват да покрият базовите стандарти в четенето, математиката и природните науки. Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ) коментира пред медиите, че проблемът не се крие само в учебниците, а в самата структура на образованието.
Кризата на функционалната неграмотност
По данни на изследването, близо 60% от тийнейджърите не достигат основни нива на грамотност при четене. Според експерта, системата допуска деца да достигат гимназиална възраст без умения за извличане на информация и критично мислене. Особено притеснителен е фактът, че 42% от учениците се провалят едновременно в трите изследвани области.
Технологиите: инструмент или разсейване?
Славова отбелязва, че дигитализацията често се използва неправилно. Българските ученици прекарват значителна част от деня в използване на устройства за развлечение, което влияе негативно на концентрацията. „Училището трябва да интегрира технологиите с ясна цел, а не да позволява те да се превръщат в източник на хаос в час“, категорична е тя.
Липса на отчетност и напредък
Един от основните дефекти, посочени от ИПИ, е липсата на механизъм за измерване на добавената стойност на всяко училище. Вместо да се финансира просто присъствие, държавата трябва да следи индивидуалния напредък на учениците. При хронично слаби резултати са нужни радикални мерки – от строги планове за подобрение до управленски промени в училищата с най-ниски постижения.
Заключението на експерта е ясно: реформите трябва да се измерват с това дали едно дете научава повече днес, отколкото е знаело вчера. Без системна отчетност и фокус върху качеството на учебния час, промяната остава само на хартия.
Източник: fakti.bg












