Руската федерация е в разгара на тридневни парламентарни избори, които ще определят състава на 450-местната Държавна дума. Този вот е от особено значение, тъй като е първият за долната камара след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.
Към 14:00 ч. московско време в събота избирателната активност е достигнала 32,58%. Мащабът на изборния процес е огромен – гласуването обхваща 11 часови зони и включва над 2200 кампании на различни нива, през които ще бъдат разпределени около 20 700 мандата и длъжности. Освен националния парламент, се избират ръководители на 11 региона и местни парламенти в 39 области.
Дигитални битки и предсрочно гласуване
Председателят на Централната избирателна комисия съобщи, че над 4,6 милиона души са гласували предсрочно, включително екипажи на кораби и персонал по полярни станции. Същевременно електронното гласуване се оказа водещо, като над 3 милиона души използваха федералната платформа в 32 региона.
Процесът обаче не мина без затруднения. Московската система за дистанционно гласуване стана мишена на мащабна и интензивна кибератака, която според властите не е компрометирала вота. В Далечния изток бяха докладвани преднамерени повреди в оптични комуникационни линии, засегаещи Сахалинска, Магаданска област, Камчатския край и Чукотския автономен окръг, но връзката бе бързо възстановена.
Политическият пейзаж и ограничена конкуренция
Управляващата партия „Единна Русия“ остава доминиращата сила, като половината от местата в Думата се разпределят чрез партийни листи. Политическата борба е силно ограничена, тъй като повечето антивоенни кандидати не бяха допуснати. Либералната партия „Яблоко“ също бе отстранена от участие с партийна листа поради предполагаеми нарушения.
Докато Кремъл представя изборите като символ на националното единство, международните наблюдатели подчертават липсата на реална опозиция.
Геополитическо напрежение
Организирането на вот в окупираните украински територии (Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област), както и в Крим, предизвика остро неодобрение от страна на Украйна и Европейския съюз, които не признават анексиите.
Дипломатическо триене възникна и с Молдова заради решението на Москва да отвори избирателни секции в сепаратисткия регион Приднестровие. Кишинев определи този ход като враждебен и настоя руските граждани да гласуват само в посолството в столицата.
Окончателните резултати се очакват след затварянето на секциите в неделя вечер, като този вот ще даде сигнал за политическата стабилност на режима в условията на продължаващата война и икономически натиск.
Източник: fakti.bg












