На 17 септември 1939 година историята на Полша е белязана от тежка трагедия. Нахлуването на Червената армия поставя край на крехката независимост на страната и слага началото на мрачен период на окупация. Това събитие остава отворена рана в полската памет и до днес.
След като президентът Игнаци Мошчицки и правителството напускат страната, Полша – държавата, която едва през 1918 година успява да възстанови своето единство след 123 години разделение – отново попада под ударите на своите съседи. Германия и Съветският съюз си поделят териториите, погазвайки мечтата на поколения поляци за свобода и суверенитет.
Тази подялба не е случайна, а е резултат от геополитическите стремежи на Хитлер и Сталин. Тяхната цел е ясна: унищожаване на националния дух чрез систематично премахване на елита. Лагерът Освиенцим, първоначално създаден за заличаване на полската интелигенция и аристокрация, се превръща в символ на този брутален терор.
Паралелно със зверствата на Третия райх, съветските тайни служби извършват масови екзекуции в Катинската гора, край Харков и Медное. Около 22 хиляди полски офицери, сред които юристи, учители и учени, са ликвидирани с цел обезглавяване на нацията. Стотици хиляди други са депортирани в Сибир и Казахстан, преживявайки нечовешки условия.
Въпреки немислимите загуби, полският народ не се пречупва. Духът на нацията оцелява през най-тъмните десетилетия, за да разцъфне отново по-късно. Изборът на Карол Войтила за папа Йоан-Павел II и появата на синдиката Солидарност се превръщат в двигатели на промяната, които в крайна сметка разрушават комунистическите режими в цяла Източна Европа.
Източник: fakti.bg












