Новият път на коприната през Балканите
Средният коридор не е просто транспортна линия, а стратегическа артерия, която свързва Южен Кавказ и Централна Азия директно с европейските пазари. България се утвърждава като ключово звено в тази глобална мрежа, превръщайки се в пресечна точка на транспортни, енергийни и цифрови потоци.
Маршрутът, известен още като Транскаспийски международен транспортен маршрут, започва от Китай и Югоизточна Азия, преминава през Казахстан, Каспийско море, Азербайджан и Грузия, за да достигне Турция и Европа. Интересът към него скочи драстично след конфликтото в Украйна, което направи традиционния Северен коридор през Русия по-малко привлекателен. Резултатът е впечатляващ: от 586 000 тона товар през 2021 г., обемът е скочил до 4,5 млн. тона през 2024 г. – ръст от близо 65% на годишна основа.
България: Врата към Изтока
Българските пристанища Варна и Бургас играят критична роля, осигурявайки морска свързаност с грузинските пристанища Поти и Батуми. Стратегическото виждане е Средният коридор да се интегрира с Коридор VIII, свързвайки Черно море с Южна Италия през Северна Македония и Албания.
Дипломатическите усилия са интензивни. България сключи меморандуми с Казахстан за оптимизиране на превозите и развитие на инфраструктурата. С Узбекистан се обсъжда не само транспортът на стоки, но и преносът на „зелена“ енергия от Централна Азия към Европа, заедно с изграждането на помпено-акумулиращи централи за съхранение на енергия.
На европейско ниво, Европейската комисия вече мобилизира до 2 милиарда евро за стратегически инвестиции в региона на Черно море и Южен Кавказ. С партньорството с Турция и подкрепата на международни финансови институции, България се стреми да повиши оперативната ефективност и конкурентоспособността на този нов глобален маршрут, оптимизирайки тарифните условия и сроковете за доставка.
Източник: standartnews.com












