Инфлационният натиск в еврозоната остава сериозна заплаха, като цените на природния газ и електроенергията се очертават като основни фактори, които могат да доведат до по-висока инфлация от прогнозираната. Това заяви Петер Казимир, управител на Словашката централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ.
След като Европейската централна банка повиши лихвените проценти за втори път тази година, пазарните очаквания се насочиха към потенциални три допълнителни увеличения в близко бъдеще. Основната тревога на централните банкери се измества от петрола към газа и електроенергията, чиито цени оказват директно влияние върху домакинствата и бизнеса.
Ситуацията се усложнява от факта, че европейските газови хранилища не бяха запълнени навреме през лятото, което принуди държавите да купуват суровини при високи цени в условия на дефицит. Освен енергоносителите, прогнозите сочат и към поскъпване на хранителните стоки поради сушата, глобалните климатични промени и ръста в цените на торовете и горивата.
Изабел Шнабел от Изпълнителния съвет на ЕЦБ потвърди опасенията, като подчерта, че енергийният шок е по-дълготраен от очакваното. Конфликтите в Близкия изток допълнително дестабилизират веригите за доставки и енергийните пазари. Предстои ЕЦБ да преразгледа монетарната си политика на заседанието си в края на октомври, като пазарите вече отчитат висока вероятност за нови рестриктивни мерки.
Източник: fakti.bg












